Приходите в бюджета растат с 11,2%, но разходите се увеличават с по-бърз темп; фискалният резерв е 8,5 млрд. евро

Българският бюджет е на дефицит от 2,2 млрд. евро към края на юли 2026 г., показват данните на Министерството на финансите за изпълнението на консолидираната фискална програма (КФП).

Отрицателното салдо се равнява на 1,8% от прогнозния брутен вътрешен продукт.

За първите седем месеца на годината държавата е събрала 26,35 млрд. евро приходи, помощи и дарения. Това е 53,1% от планираните за цялата година постъпления и е с 11,2% повече спрямо същия период на 2025 г.

Основният източник на приходи са данъците и осигурителните вноски. От тях в бюджета са постъпили 21,08 млрд. евро, което е 54,8% от годишния план. Те формират 80% от всички приходи по КФП за периода. Спрямо година по-рано данъчно-осигурителните постъпления са нараснали с 9,1%, или 1,75 млрд. евро.

Неданъчните приходи обаче намаляват. Те възлизат на 3,08 млрд. евро, което е спад от 12,6%, или 443,6 млн. евро, спрямо юли 2025 г. Основната причина е по-ниският приход от дивиденти от държавни предприятия, след като през миналата година е бил внесен междинен дивидент.

Приходите от помощи и дарения са 2,19 млрд. евро, като значителна част от тях са свързани с европейски средства. Само през юли България е получила от Европейската комисия 896,1 млн. евро по четвъртото искане за плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост.

В същото време разходите продължават да растат. До края на юли държавата е похарчила 28,55 млрд. евро, което представлява 50,3% от годишния план. За сравнение, година по-рано разходите са били 25,89 млрд. евро.

Най-съществено увеличение има при социалните и здравноосигурителните плащания, включително пенсиите, както и при разходите за персонал и инвестициите. Сред причините са увеличението на пенсиите по швейцарското правило през юли 2025 и юли 2026 г., по-високата минимална работна заплата от началото на тази година и увеличението на възнагражденията с натрупаната през 2025 г. инфлация.

Сериозно се увеличават и капиталовите разходи заради изпълнението на инвестиционни проекти по Общинската инвестиционна програма и НПВУ.

Нелихвените разходи достигат 27,24 млрд. евро, или 50,2% от годишния план, и са с 9,4% повече спрямо юли 2025 г. Лихвените плащания са 649,7 млн. евро, което е 61,3% от предвиденото за цялата година и с 261,7 млн. евро повече на годишна база.

Въпреки дефицита държавата разполага със значителен фискален резерв. Към 31 юли 2026 г. той е 8,53 млрд. евро, от които 8,04 млрд. евро са депозити във БНБ и търговски банки. Други 485,8 млн. евро са вземания от фондовете на ЕС за сертифицирани разходи, аванси и други плащания.