На мястото на лигнитните мини край град Козани, Северна Гърция, ще бъде изграден един от най-големите центрове за данни в Европа, пише в публикация на Блумбърг, цитирана от гръцката телевизия Скай.

Инвестицията е планирана от гръцката национална електрическа компания ДЕИ, а стойността ѝ се оценява на 5,8 млрд. евро. Целта е добивът на лигнитни въглища да бъде заменен с технологичен център и производство на чиста енергия.

Центровете за данни срещат съпротива на много места по света заради огромните количества енергия, които консумират. В Козани обаче на проекта се гледа като на спасително решение и като на тест доколко Европа може да развие мащабна инфраструктура в региони, които я посрещат с готовност.

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис е инвестирал политически в съживяването на Козани и на целия гръцки регион Западна Македония. Освен с очакванията на един от най-бедните региони на Гърция, проектът е свързан и с реорганизацията на ДЕИ, основен акционер в която остава гръцката държава, но която тази година набра капитали и на борсовите пазари.

На ДЕИ се пада около 40 процента от икономическата активност в Западна Македония. Целта е по-голямата част от тази активност да бъде заместена с нови дейности.

„Най-важното е да дадем перспектива на региона. Това засега не се е случило“, казва Теодорос Пилалидис, пенсионер от Козани, който в продължение на 33 години е работил в лигнитните мини на ДЕИ.

Местните жители се оплакват, че откакто през 2019 г. правителството обяви края на производството на електроенергия от лигнитни въглища, още не са създадени работните места, нужни за ограничаване на последствията от прехода. Малкото останал добив на въглища е предназначен за последната работеща електроцентрала, „Птолемаида 5“, която трябва да спре да използва лигнит до края на годината.

При посещението си в района миналия месец премиерът Мицотакис заяви, че на мястото ще бъдат създадени повече и по-добре платени работни места, като обеща, че правителството ще „мобилизира всички налични европейски ресурси“, за да подкрепи Западна Македония в този „труден преход“.

Кметът на Козани Янис Кокалярис приветства плановете за центъра за данни и енергийните проекти в региона, но изрази съмнение дали ще успеят да заместят изгубените работни места. „Никой не казва, че централите не трябва да бъдат затворени. (…) Ако има съответна (друга) дейност, по-добра за околната среда, с 3000 заети и същите или подобни заплати, не би имало никакъв проблем“, казва той.

В пика на дейността ѝ през 2010 г. в ДЕИ са работили около 5500 души в Западна Македония.

„Готови сме за следващата стъпка“, казва 50-годишната Параксеви Георгиу, която работи в централата в Птолемаида и допълва: „До момента ДЕИ не ни е показала, че ни е изоставила или че не е на наша страна, или че ще ни остави изправени пред несигурно бъдеще“.

Около 650 от общо 1500 магазини в града обаче вече са затворили, казва Атанасиос Драгацикас, председател на Търговската асоциация в Козани и собственик на супермаркет в центъра. Младите масово напускат региона.

Правителството и ДЕИ в отговор казват, че ситуацията ще се промени, защото Гърция се готви да покрие увеличаващото се търсене на инфраструктура за изкуствен интелект.

Компанията планира да изгради в Козани център за данни с мощност от 300 мегавата до края на 2028 г. успоредно с изграждането на обекти за зелена енергия в района. До 2031 г. капацитетът може да нарасне до 1 гигават. Вече са в ход преговори с „хиперскейлъри“, т.е. големи международни доставчици на облачни и цифрови услуги, за да бъде намерена компания, която да наеме центъра за данни.

Едно от големите преимущества, които изтъква ДЕИ, е, че електроснабдяването ще се извършва чрез регионалната енергийна мрежа на базата на дългосрочен договор за покупка на електроенергия, без да се натоварва националната мрежа.

Освен това според ДЕИ центърът за данни ще консумира едва 0,6 процента от количеството вода, което някога са потребявали лигнитните дейности.

На местните жители не са им безразлични екологичните последствия от производството на електроенергия. В продължение на десетилетия те са живели в среда, в която димът от изгарянето на въглища често е скривал дори облаците. Това, което ги интересува сега, е новите инвестиции да създадат достатъчно работни места, за да бъде спряно изтичането на хора към Атина, Солун и чужбина.

В момента ДЕИ осигурява работа на 1250 работници в региона. В пика на строителните дейности на новите обекти ще бъдат необходими около 7500 работници, казва Александрос Сумелидис, бивш директор на една от електроцентралите, който днес отговаря за инвестиционните проекти на ДЕИ в Западна Македония. Постоянните работни места, които ще създадат проектите, са най-малко 2200, като от тях около 1500 ще са свързани с работата на центъра за данни, когато мощността му достигне до 1 гигават.

Преходът има за цел и да пренесе тежестта на местната икономика към нововъзникващи предприятия и към сектора на информатиката.

ДЕИ си сътрудничи с Университета на Западна Македония в Козани за създаването на образователни програми, които да помогнат на студентите да придобият специалности, необходими за новите обекти.

Както някога ДЕИ изгради около добива на лигнитни въглища и производството на електроенергия цяла икономика, така следващата икономическа дейност на региона би могла да се развие около новия център за данни, казва ректорът на Университета на Западна Македония Теодорос Теодулидис, чийто баща е бил миньор. „Това, което липсва на региона, е една голяма инвестиция, която да промени психологията на хората“, казва той и добавя, че освен обектите на ДЕИ „няма нищо друго. Затова трябва да прегърнем тази голяма инвестиция“.