Осем месеца след като Доналд Тръмп заплаши, че САЩ могат да поемат контрол над Гренландия дори със сила, Вашингтон, Дания и Гренландия постигнаха ново споразумение за сигурността в Арктика и Северния Атлантик. То дава на американските военни по-широк достъп до острова и предвижда две допълнителни бази. В същото време документът изрично потвърждава датския суверенитет над Гренландия и правото на жителите ѝ сами да определят бъдещето си.

Споразумението беше подписано в рамките на Общото събрание на ООН от Тръмп, датския премиер Мете Фредериксен и премиера на Гренландия Йенс-Фредерик Нилсен. То все още трябва да бъде ратифицирано от парламентите на Дания и Гренландия.

Тръмп определи договореното като „фантастично“ споразумение.

Какво получават САЩ?

Новият документ всъщност надгражда споразумението за отбраната на Гренландия между САЩ и Дания от 1951 г. То и досега предоставяше на Вашингтон значителни възможности за военно присъствие на острова.

Една от основните разлики сега е, че самата Гренландия е страна по споразумението, пише Politico.

Документът предвижда две допълнителни американски военни бази. Едната ще бъде в Нарсарсуак в Южна Гренландия, където през миналия век е имало американска база. Тя е закрита през 50-те години.

Втората ще бъде в Местерсвиг в Източна Гренландия. Там в момента има датско военно съоръжение, използвано от патрула „Сириус“, известен със своите патрули с кучешки впрягове.

Американските военни ще получат „свободен достъп“ до въздушните, сухопътните и морските маршрути в и около Гренландия между двете бази.

САЩ вече имат постоянно военно присъствие на острова. В космическата база „Питуфик“ са разположени около 150 американски военнослужещи. Една от основните задачи на базата е ранното предупреждение за балистични ракети, които могат да представляват заплаха за Северна Америка.

Възможност и за бази за дронове

Споразумението създава възможност САЩ да изграждат и безпилотни военни съоръжения в Гренландия.

За тях е предвидена ускорена процедура за одобрение от датските и гренландските власти. Последната дума обаче остава на Дания и Гренландия. Те ще решават дали подобни съоръжения изобщо да бъдат изградени и къде да се намират.

Това означава, че Вашингтон получава по-лесен път за разширяване на военното си присъствие, но не и едностранно право да строи нови съоръжения.

Ограничения за Русия, Китай и други държави извън НАТО

В документа има и нови разпоредби, насочени към ограничаване на военното и икономическото присъствие на държави извън НАТО.

Нито една страна извън Алианса няма да може да открие военна база в Гренландия без съгласието на САЩ, Дания и Гренландия.

Подобно ограничение се предвижда и за добива на критични суровини и редкоземни елементи. Държава извън НАТО няма да може да получи достъп до такива проекти без одобрението на трите страни.

Тръмп многократно е обосновавал интереса си към Гренландия с предполагаемото засилено присъствие на Русия и Китай около острова.

Негови твърдения за руски и китайски военни кораби непосредствено край Гренландия обаче бяха оспорвани.

Представители на НАТО посочват, че не наблюдават китайска военна активност около острова, а руската активност в Арктика не е претърпяла съществена промяна.

Кой ще плати за новите бази?

Този въпрос засега остава без ясен отговор.

Тръмп заяви, че разширяването на американското присъствие и възстановяването на базите няма да струва нищо на САЩ.

Самото споразумение обаче не определя как ще бъдат разпределени разходите между Вашингтон, Копенхаген и Нуук.

Размерът им ще зависи и от предназначението на бъдещите съоръжения. Сред възможните проекти са системи за противовъздушна отбрана и нови радари, които биха изисквали значителни инвестиции.

Гренландия остава датска територия

Споразумението слага край поне на този етап на един от най-сериозните спорове между САЩ и европейските им съюзници през последната година.

В началото на 2026 г. Тръмп не изключваше използването на сила за придобиването на Гренландия и заплашваше с мита държавите, които се противопоставят на намеренията му.

Новият документ поема в обратна посока. В него изрично се потвърждават датският суверенитет и териториалната цялост, както и правото на гренландците на самоопределение.

Това включва и възможността в бъдеще те да изберат независимост от Дания.

Споразумението съдържа и ангажименти за защита на природата на острова и на културните, социалните и икономическите права на населението.

Компромис след месеци на напрежение

Според Грегоар Роос от Chatham House договореното до голяма степен е можело да бъде постигнато още в началото на спора.

„Когато го прочетеш, се питаш защо беше целият този шум за толкова малко, след като това можеше да бъде направено още от самото начало“, коментира той пред Politico.

Бившият американски посланик в Полша Даниел Фрийд от Atlantic Council определя договореното като начин Вашингтон да получи резултат, който може да представи като успех, без да се стига до промяна на суверенитета над Гренландия.

Остава въпросът дали споразумението окончателно ще сложи край на американските претенции. През последната година европейски дипломати нееднократно изразяваха опасения, че Тръмп не се е отказал от идеята САЩ един ден да придобият острова.

Засега обаче новото споразумение оставя Гренландия в рамките на Кралство Дания, а САЩ получават разширен военен достъп без промяна на границите.