Човечеството е узряло да научи някои шокиращи

истини за себе си и за света

Българският дух ще се събуди. Днешната корумпирана политическа класа тотално ще бъде пометена и ще настанат години на възраждане и разцвет

Христо Красин е разказвач със своя специфична и оригинална характерност, образност и тематика, събираща в едно народопсихология и криминално-приключенски похвати. Член е на световната организация на писателите-криминалисти AIEP. Следва в СУ „Климент Охридски”, във Факултета по славянски филологии, с първа специалност българска филология и втора - история. Смята, че училища за гении няма, че истинският талант има нужда от обилна информация и от огромно любознание. Роден е и израства в родопското градче Ардино. Прописва още през далечната 1968 година, когато публикува в регионалния вестник „Нов Живот” първия си къс разказ и така започва дългия му път в литературата, журналистиката, издателската дейност. Умира внезапно на 67 години, творейки на бюрото в дома си.

Преминава през най-различни житейски поприша: читалищен секретар, строител, иманяр,  учител, собственик на бар, издателска дейност, ръководител на туристическия комплекс „Бели брези“... Но последните си години посвещава на родния край, работи като уредник в Историческия музей в Ардино, отговаряйки за светилището „Орлови скали“. Смяташе, че този култов комплекс е едно от скалните светилища на Великата богиня-майка, създателка на живота, но автентичното му име било „Кузгун кая“ (Гарванов камък) А другото му старо име било „Картал кая“, означаващо и орел, и черен лешояд.

Христо припомняше, че „Гарван” е първата степен на посвещение в еволюцията на съзнанието и на колобърската йерархия в тангризма. Но там Богинята-Майка е наричана Умай. При траките тя се самоопложда и ражда светлината, живота. Така се появява и Орфей, чието име от финикийски език означава „лекуващ със светлина и звук”. В подножието на скалата нощували много болни, които търсели и намирали изцеление на това свещено място.

Твърдеше също, че по Орловите скали има изображения, направени от нашите прадеди с поразителното умение да се „прожектират” като рисунки и графики, но само в определени дни от годината. И да не се виждат с обикновено око, а само, когато се „запечатват” с фотоапарат. Защото тяхната информация била за нашето време, за новата епоха на Водолея, когато Орфей - носителят на хармонията, щял да се завърне заедно с истинската азбука на човечеството - числата. И тогава историята ни щяла да се пренапише и да заблести в цялата си сакралност, за да събуди  вътрешите нн пориви за святост.

Творецът дълго пребивава и работи в София. Бил е кореспондент и сътрудник на множество периодични издания. Издава повести, романи, исторически изследвания. Автор е на книгите: „Аленото дуло”; „Среднощен косач”; „Люта вода”; „8.8 по Рихтер”; „Китайско мръсно”; „Четива за политици и негодници”;„Вехтинската куртизанка”; „Моята балканска история”; „Свещеният Коран - сълзи и възторг”; „Съкровищата на Вълчан войвода”, „Вълчан войвода и златото на Рим”; „Вълчан войвода и диамантите на султана”; „Коланджа. Сага за свършека на времетто”, с която става лауреат на конкурса „Голямата книга на малкия град“.  Негови творби са преведени на шведски и френски език. Носител е на национални награди за литература, както и на местни литературни отличия.

Беше представител за Южна България на Асамблеята „Литературна Европа” и под нейната егида бе отпразнувана 65-та му годишнина с  пищен коктейл-представяне на творчеството му в столичен хотел. Христо бащински обгрижваше и поощряваше местните автори, включваше ги в Националния конкурс „Орфеева лира” и в алманаха „Орфееви песни” на Литературна Европа, защото много ценеше „литературното безбрежие на родопското „море”, напояващо щедро своя талантлив и работлив район”. Смяташе, че творческата дарба е даденост още от Сътворението на света, от пророческите времена, когато човекът е знаел много повече за себе си и за света, и свободно си е общувал с боговете. Че тя е спътник на човешката душа, но не всяка душа си има такъв спътник.

Вярваше, че както словото е било в началото, така ще бъде и в края, дори и когато светът вече не съществува в този си вид. Както и в това че натрупаната духовност и интелигентност не се губи, а духът я въплъщава в други тела, за да се развива в по-високи нива и така животът да има смисъл. Иначе, без него ще ни остава само споменът за мечтата по изгубените илюзии.

В последната му книга”Коланджа” става дума за края на старото и началото на новото време и за третия син на Авраам - Бугар, от който тръгва началото на народа на сребърните булгари, за което имало податаки в книжнината на есеите. Тя бе представена в рамките на Националния фестивал „Перперикон“ в Кърджали през 2015 г. и още тогава направих това интервю с него.

Но не му остана време да довърши още 2-3 заглавия, над които работеше, като „Бастет, златната богиня на Вълчан войвода”, която разказвала за много по-скъпото от златото и диамантите божествено познание в Странджа, за една малка каменна плоча-скрижал от Кивота, в който евреите полагали божиите послания, както и за част от книжнината на изгорялата Александрийска библиотека.                                                                                                                                Не дочака и публикуването на новия си роман "Козлицки времена". Смяташе, че след „Коланджа” двата му ръкописа, чакащи за разглеждане в софийски издателства, ще бъдат много по-успешни, както и че романът, който пише в момента, ще бъде върхът.

Христо имаше и някои провиждания за бъдещето ни, които винаги са се сбъдвали. Месеци по-рано от изборите позна, че ген. Румен Радев ще стане президент. А по-късно предрече, че сринатият напълно дух на българина ще се повдигне от един нов водач на страната ни.

Още преди началото на промените се захваща и с политическа деятелност, когато тя е била състезание на идеи, на възгледи, платформи. Но после, за жалост, се превъръща в състезание за бързо печелене на пари. Така се появила и покупко-продажбата на гласове, защото повечето партии не са загрижени за народния, държавния просперитет, а само за своя, което било пагубно не само за нравствеността на народа, но застрашавало и неговото оцеляване, както заради това са погинали не една и две империи, по неговите думи.

Едно от многото му хобита беше колекционерството на антики и художествено изкуство. Притежаваше много ценни старинни ръкописи, бил е първоизвор за сюжетите на много от разказите на Николай Хайтов. Една от най-ценните му находки става дневникът на воеводата поп Мартин, на базата на който написва историческия си тритомник за Вълчан войвода и за съкровищата от римското злато и султанските диаманти, укрити от него и дружината му и останали в нашите земи. Но за свещеника не било толкова важно да опише къде четата е заравяла отнетото от поганците злато, а да предаде личната си болка и теглото, което носи народът ни в условията на тежкото и изнурително иго. И добре че е направил препис на дневника, че после той изчезва от дома му.

- Христо, в какво време живеем днес, след като то е така необяснимо и е част от Божията живост и Самият Бог се развременява в различни прояви, а така и ние заедно с Него?…

- Времето е Божият жезъл. Така както Мойсей е разделил с Негова помощ Червено море и е направил сухопътен процеп за бягащите от Египет евреи, така и Създателят може да разделя и събира времето, а може би и българинът, като Негов избраник, но само когато е високо морален.

- Но непознаването на направляващия всичко Божествен план ни пречи да живеем в синхрон с него…

- Защото не изучаваме Божиите послания, които са ни низпослани чрез религиозната книжнина. И паралелно не изучаваме физическата видимост на света, създадена ни от Твореца , както и на нас самите, като Негови духовни и физически творения…

- Споменаваш в последната си книга за “нулевото време” като застинало състояние на пространството. Сега в това време ли сме? И то част от Божията проява ли е в нас?

- Да, то е точката, в която свършва Старото време и започва Новото. Посоките в спиралното движение на времето се „обръщат” и времевият поток продължава двустранно, но вече с обратни знаци: „ново” и „старо”. Така се затваря вечният времеви кръговрат. Нулевото време” на катарите  пък е било неподвижно и само нашето съзнание го е движело.
Но както времето и пространството са „подредени”, така и пътят на човека е предначертан. Неслучайно, Айнщайн казва: ”Най-непонятното във Вселената е, че тя е понятна!” А нещо, което е понятно, е подредено по определени закони, създадени от Някой. Така Айнщайн стига до идеята за Бога, за Твореца, в когото и аз вярвам.

- Дълговечността на времето ли е по-важна, или тази на идеите, на красотата, на доброто?...

- Ако я няма дълговечността на времето, няма да има нито идеи, нито красота, нито доброта… Нищо не може да се реализира извън времето.

- Доста книги са отлетели от теб като птици, казваш, но откъде долетяха те? От небето ли, както “Коланджа”, чието име означава “Слязла от небето”? Нали всички дарби идвали от небето, значи това над Ардино е било много щедро към теб…

- Не само небето над Ардино, а въобще Небето е благодатно към всеки, щом като Създателят му е предначертал да извърви творчески път. А книгата наистина е като птицата. Каца на рамото ти и ако си способен, ще я погалиш, ще й се порадваш, ще я изживееш като любов към обичаната жена и ще я пуснеш да отлети по своя си път сред читателите…

- Как така твориш своите чудновати и фантастични реалности, пък се прехласваш и пред вече сътворените от другите? И то с такъв  силен колекционерски, иманярски дух? Каква липсваща част от твоите богати светове ти допълва тази голяма откривателска страст?

- Роденото в главата не е като това, което докосваш, гледаш на живо. Световете, които витаят в съзнанието ти са красиви, привлекателни, омайващи. Но не по-малко вълнуващо е да се радваш на любимо живописно платно или графика от любим автор, което винаги можеш да го докоснеш с ръка. Голямо вълнение е също - да изровиш от земята златен римски венец, красял главата на някой римски император… и да му се любуваш, любуваш… То е като да докосваш, да галиш обичана жена.

- Но пък и толково красиво описваш любовта като мечта, че едва ли би могла да бъде наяве така вълнуваща…

- Ако любовта е истинска и взаимна, убеден съм, че тя може да бъде и по-красива, по-вълнуваща… Бойте се от фалшивата любов. Тя разбива…

- Да не би “Коланджа” също така да се зароди? Има ли реални податки за нея в някои стари източници? Както и за тримата синове на Авраам? И не идва ли времето да се разкриват премълчаните от свещените книги и епоси истини?

- Има податаки в книжнината на есеите - едно от най-старите еврейски племена. Според една от мъдростите на Цар Дарий, последният владетел на персите, ”всяко нещо се случва, когато времето „узрее” за него!” Някои последни „знамения” подсказват, че времето е почти „узряло” за това, човечеството да узнае някои шокиращи истини за себе си и света.

- А след като истината е нещо, което е в постоянно движение, каквото е и сътворението на живота, на световете, тя достига ли се, или се дава на човека?

- Истината има няколко нива. До по-ниските човек достига сам. Но големите истини ни се разкриват тогава, когато Творецът е предначертал…

- Една от строго скриваните тайни е и тази за преселението на народите. Какво може да се разкрие за нея, поне засега?

- Наистина, всичко се разкрива в неговото си време. За преселението на народите има данни в Езекил от Стария Завет. Но то е за първото голямо преселение, наричано „Велико“. Не съм срещал нещо за днешната миграционна вълна в древната книжнина. Но Едгар Кейси, наричан „спящия пророк“, след едно свое „видение“ казва: „Щом започне третото хилядолетие, черен мравуняк ще тръгне от Африка. И бяла Европа ще скърца със зъби… Но ще го преболее!“ Но тази беда щяла да дойде от американците и те щели да си платят за нея, според Кейси.

- Каква е връзката между “Коланджа” и “Булвария”, също жена на Авраам, майка на третия му син - Бугар, от който тръгва началото на сребърните булгари, смятани за богове, обитавали високите ледени върхове на планината Тзян Дзян, щом като и двете названия означават “Идваща от небето”?

- Точно в това е връзката - че третата жена на Авраам, Булвария, съвсем целенасочено е изпратена при Авраам от Твореца с цел да се постави началото на българското племе. Небето е пожелало това племе да има божествена, небесна майка. Така първите българи, наричани сребърни, заживяват като богове високо в споменатата планина…

- Винаги в края на една епоха и в началото на новата има спасяващи проходи, макар и тесни, колкото “иглено ухо”. Къде съзираш днес тези възможности?

- Порочните камили (търговците), както казва Христос, наистина, не могат да минат през „иглено ухо”. Щом обаче, се появят човеци с достатъчно висок морал, които могат да минават през това „ухо”, това значи, че Старото време е свършило и е започнало Новото време! „Игленото ухо”, споменато от Спасителя, е именно „нулевото време” след което започва Голямата промяна. Но за да се случи това, трябва да се появят и Новите хора. И този момент наближава…
Спасителните ходове са морал, чест, достойнство, любов, естественост, смиреност и т. н. И най-вече - хармонията с Божия свят. И щом като Творецът е създал човека, то следва неговият морал да бъде на божествено равнище, но в земен облик… За жалост, днес моралът се е смъкнал от Съзнанието ниско долу, та чак в нозете.                                                                                                                    Ще ни трябва ново съзнание, нов морал, макар че вече опропастен, той най-трудно се променя. Също и всестранна образованост, но и тясна специализация. За да не се стига до днешните пародии на управляващите. Господ да ни е на помощ! Иначе лошо ни чака.

- Какво предстои да стане още, според твоите провиждания, в национален и световен план?

- Твърде скоро Божествената мощ на българина отново ще се събуди. Предишното „разбуждане” е било през Първата световна война. Днешната корумпирана политическа класа тотално ще бъде пометена. Ще настанат десетилетия на възраждане и разцвет.
Както бе казал великият ни едноок поет, септември ще стане май. В света предстои възстановяване на двуполюсното геополитическо равновесие, в аспекта „Изток-Запад”. Размирните държави постепенно ще се успокоят. Армагедонът ще приключи и ще се сбъдне библейското пророчество за Милениума на мира и спокойствието на Земята.Убеден съм, че ще стане.

- За основа на твоята колоритна трилогия за златото на Вълчан войвода ти е послужил автентичния дневник на воеводата поп Мартин. Докато я четях, си изградих представа, че точно ти си прототипът на така колоритния свещеник…

- Възможно е със средновековния отец да имаме близка душевност. След като направих препис на автентичния му дневник, периодично започнах да се улавям, че често мисля като него. Дори на моменти започнах да употребявам вино по неговия тертип - главно сутрин, след като се събудех. После сядах веднага да пиша и имах постоянното усещане, че това, което пиша, вече съм го преживявал, може би в сънищата си.

- Тогава хайдутите са вярвали, че взетото от поробителите ще отиде за обновлението на свободната родина. И в тези размирни времена между хайдутите и хайдуците не е имало особена разлика? И не са приличали на днешните „хайдути”.

- Такава е била мечтата на Вълчан, а и на част от другите хайдути, шетали през робството из родните планини. Съкровищата на Вълчан войвода са реално съществуващи и до днес и възлизат общо на 364 тона злато. Но ще бъдат разкрити в точното време, когато каузата „България” ни обедини истински. А понятието „хайдук” възниква след Освобождението ни от турско робство, когато в първите години след 1878, също като днес, са се „подвизавали” лица подобни на днешните мутри, наричани презрително от народа ни „хайдуци.

- Маргиналните ти герои, аутсайдери, клошари в „Коланджа” са толкова симпатични, че се превръщат в по-нормалната, благородната и по-човешка част от нашето общество. Те ли се оказаха по-здравите представители на болното ни време?  

- А защо Христос влиза в Ерусалим яхнал магаре, а не расов жребец или мощна камила? Защо Спасителят измива краката на блудницата и я спасява от пребиване с камъни, според обичаите на тогавашното еврейско общество? Та нали благата, невинно-чистата “лудост” може да битува само в красивите души…

- А откъде тръгва това тоталното аутсайдерство, някава предзададеност и обереченост ли е в края на времевата цикличност?

- Истината, според мен, е много по-прозаична. След 1990 година бяха разбити тотално четирите основни стълба, на които се крепи всяко нормално общество, всяка държава. Това са вътрешната сигурност (МВР/) , войската (МО), здравеопазването и образованието. Тези четири стълба задължително трябва да бъдат държавни. Това е главната причина за изумителното сриване на морала в обществото ни, от което пък последваха и всичките ни други беди.

- Но пък предричеше, че идва кардинален поврат и той ще започне, когато времето на безвремието изтече. Това в ход ли е вече?

- Да, то изтича и това си пролича твърде ярко в годините след 2009 година. Но, за радост, предстои твърде скоро неговият свършек - и в България, и в световен мащаб. Защото времето ражда своите потребности, в това число и нужните прорицатели, които са „божиите очи”. И защото негов единствен повелител е Творецът и Неговият Син Исус Христос. А щом сме тук, в него, значи душете ни имат нужда от неговите уроци.


Интервю на Лияна Фероли