Кабинетът се кани да ореже повече разходи от ТЕЛК, отколкото от силовите ведомства

Бюджет 2027 ще събере с над 10% повече от осигуровки на работещите и работодателите. Осигуровките се запазват като процент, но е планирано ново увеличение на максималния осигурителен доход и на минималните осигурителни прагове. Това се вижда в първия бюджетен план, който България изпрати на ЕК като част от еврозоната. В него са заявени само мъгляви заявки за реформи, от които изобщо не е ясно дали ще има ефект.

Максималният осигурителен доход става 2400 евро от 1 януари. Той е 2300 евро от 1 август тази година. От новото увеличение бюджетът ще събере 265,1 млн. евро повече от осигуровки. След първото сериозно увеличение на минималните осигурителни прагове от много години насам, сега предстои второ. И оттам бюджетът очаква ефект от 196,7 млн. евро, като тук влиза и повишението на минималния осигурителен доход. Минималните прагове са нивото, под което не могат да слизат осигуровките, независимо от възнаграждението. Те са диференцирани по икономически дейности и позиции и години стояха на нивото на минималната заплата с кратки периоди, в които даже бяха под нея. Това лято бе направено повсеместно увеличение, като то беше доста произволно за някои дейности и позиции и надхвърли 20%.

Като се вземат предвид тези ефекти, ръстът на приходите от социални осигуровки ще възлиза на 1,219 млрд. евро или 10,4%, пише в бюджетния план. Срещу това не се залагат никакви реформи. Има обещания за увеличение на някои компенсации и обезщетението за втората година на майчинството, но при най-дългия отпуск за отглеждане на дете в ЕС, това се счита от експертите за доста спорна мярка. Очакваното увеличение на пенсиите по швейцарското правило е с около 8% от 1 юли.

В последните дни управляващите упорито хвърлят общи приказки за реформа в ТЕЛК. Тя е включена и в бюджетния план, но формулировката не вдъхва доверие, че ще се направи нещо съществено. Само е записано, че предстои „оптимизация и подобряване на контрола на разходите“. От това кабинетът очаква 228,7 млн. евро икономия, т.е. толкова по-малко ще постъпят при хората с ТЕЛК. Дали ще се стигне до такова намаление на главоломно растящите разходи обаче не е сигурно.

На фона на планираното намаление на разходите за ТЕЛК намеренията за оптимизация в силовия сектор ще имат по-слаб бюджетен ефект. От оптимизиране на персонала в силовите първостепенни разпоредители с бюджет се очаква 200,5 млн. евро намаление на разходите.

Нищо оптимистично не се задава като цяло на пазара на труда. Прогнозите са сравнително мрачни, но и по този въпрос правителството няма идеи за стимули и реформи. Растежът на заетостта през 2027 г. ще бъде едва 0,2%, а коефициентът на безработица ще се запази на тазгодишното ниво – 3,4%. Все по-ограничени са възможностите за преход от безработица към заетост и основното допускане е, че увеличаването на заетостта ще се случва преимуществено чрез привличане на част от неактивните лица обратно в работната сила или чрез привличането на работна сила от други държави, пише в плана. Няма обаче и дума как ще се привличат неактивните лица, които са дългосрочно в позиция да не учат и да не работят, и това е хроничен проблем, който не помръдва с години.

В плана пише, че растежът на минималната заплата ще се забави. Това ще е така дори да се стигне до по-висок размер на минималната заплата от официално обявения проект за 660 евро, защото по старата формула най-ниското възнаграждение щеше да е 690 евро. Заедно с очаквано забавяне при инфлацията, това ще доведе до забавяне и на растежа на компенсацията на един нает до 6,2% през 2027 г. Темпът на нарастване на производителността на труда от около 2,3% ще остане близък до този от 2026 г., гласят други прогнози в плана.

ДИЛЯНА ДИМИТРОВА