Центровете за данни се превръщат в стратегически цели във военните конфликти. Ударите с дронове по подобни съоръжения в Русия и Украйна показват колко уязвима е цифровата инфраструктура, от която зависят банки, болници, държавни институции и военни системи. Според експерти това е предупреждение и за Европейския съюз, който планира мащабни инвестиции в центрове за изкуствен интелект, но все още няма ясен отговор как да ги защити при евентуални атаки.
През последните седмици Русия е нанесла удари по центрове за данни в Киев, а украински дронове са атакували няколко подобни съоръжения на руска територия. Киев обяснява атаките с необходимостта да бъдат засегнати източници на приходи, които подпомагат руската военна машина.

Подобни съоръжения се превръщат във важни цели и при конфликтите в Близкия изток. Причината е нарастващата зависимост на съвременните общества от цифровите услуги. Прекъсването на работата на ключови центрове за данни може да засегне едновременно икономиката, здравеопазването, финансовия сектор и отбраната.

„Ако ударите достатъчно важни цели, можете да парализирате цялата икономика“, каза пред Euronews Next Мехди Паряви, съветник на ООН и основател на Международния орган за центрове за данни (International Data Center Authority – IDCA).

Според него атаките трябва да накарат европейските правителства да преосмислят не само къде изграждат подобни съоръжения, но и как могат да гарантират тяхната сигурност.

Защо центровете за данни се превръщат във военни цели?

Центровете за данни са физически съоръжения, в които се разполагат сървъри и системи за съхранение и обработка на информация. Те поддържат работата на множество цифрови услуги и са особено важни за развитието на изкуствения интелект, който изисква огромна изчислителна мощност и значителни количества електроенергия.

Значението им нараства и във военната сфера. Украйна например използва изкуствен интелект за насочване на дронове и за други военни приложения.

Според Паряви с напредването на цифровизацията унищожаването на ключови центрове за данни може да парализира военни, здравни и финансови дейности.

Той предупреждава, че досегашният подход към сигурността на тези съоръжения вече може да се окаже недостатъчен. Внимателният избор на местоположение и ограничаването на информацията за него не гарантират защита срещу военни удари.

„Може би са необходими системи за противовъздушна отбрана, може би трябва да ги изграждаме под земята или в бункери“, каза експертът.

Паряви не навлезе в конкретни технически подробности по съображения за национална сигурност, но подчерта, че времето, когато центровете за данни можеха да се изграждат на произволни места, е отминало.

Той признава, че засега нито една държава няма окончателно решение как да защити тази инфраструктура, без да забави надпреварата за развитие на изкуствения интелект.

Европа планира до седем гигафабрики за изкуствен интелект

Предупрежденията идват в момент, когато Европейският съюз се стреми да разшири собствената си инфраструктура за изкуствен интелект.

Европейската комисия е открила процедура за създаването на до седем гигафабрики за изкуствен интелект. Това са мащабни центрове за данни, предназначени да осигуряват изчислителните мощности, необходими за разработването на усъвършенствани системи с изкуствен интелект.

Говорител на Европейската комисия съобщи, че процедурата остава отворена до 12 ноември. След изтичането на срока предложенията ще бъдат оценени и ще бъдат взети решения за одобряването им.

Комисията обаче не уточни дали атаките срещу центрове за данни по време на военни конфликти ще доведат до промени в европейските планове.

Попитан дали ударите ще накарат европейските правителства да преосмислят проектите за гигафабрики, Паряви отговори: „На 100%“.

Инвестиции за милиарди, които могат да бъдат унищожени

Освен прекъсването на жизненоважни услуги, атаките срещу центрове за данни могат да причинят огромни финансови загуби.

По оценка на Паряви изграждането на един голям център за данни може да струва до 25 млрд. долара и да отнеме до три години. При сериозни поражения възстановяването на подобна инфраструктура може да се окаже изключително трудно и скъпо.

„Европа не може да си позволи да финансира активи за стотици милиарди долари, а след това някой да ги унищожи“, предупреди той.

Според експерта необходимостта от допълнителни мерки за сигурност вероятно ще забави изграждането на нови центрове за данни.

Предизвикателствата обаче не се ограничават до военните заплахи. Секторът е изправен и пред недостиг на електроенергия в световен мащаб, както и пред липса на достатъчно квалифицирани специалисти.

Паряви смята, че европейските държави трябва да действат съвместно, защото нито една от тях не може сама да се справи с всички рискове и ограничения.

Общи цифрови центрове вместо разпръснати съоръжения

Едно от предложенията на Паряви е големите центрове за данни да бъдат изграждани в определени райони, вместо да бъдат разпръснати на множество места.

Според него подобна концентрация би позволила създаването на общи системи за противовъздушна отбрана, които да защитават няколко съоръжения едновременно.

Той настоява европейските държави да координират инвестициите и мерките за сигурност, вместо всяка да търси самостоятелно решение.

Тези идеи засега са експертни препоръки, а не приета политика на Европейския съюз. Европейската комисия не е обявила промени в плановете си за гигафабриките заради военните атаки.

Според Паряви обаче ударите в Русия и Украйна показват, че изграждането на нова цифрова инфраструктура вече не може да се разглежда отделно от въпросите за националната сигурност и отбраната.