Александър Вучич управлява Сърбия с партията си от 14 години. Сега за пръв път изглежда сякаш това може да се промени. Как се стигна дотук и защо този път изборите са различни?

Александър Вучич и неговата Сръбска прогресивна партия (СПП) доминират сръбската политика вече повече от десетилетие. След като заемаше поста министър-председател от 2014 до 2017 г., Вучич беше избран за президент през април 2017 г. Той се представя като гарант за стабилност, икономически растеж и тесни връзки както с Европейския съюз, така и с традиционните партньори на Сърбия извън блока.

Ако сте от управляващата партия, можете да правите каквото си искате

Но поредицата от скандали и противоречия по време на неговото управление подхрани тревогата и широко разпространеното недоволство от корупцията, неправомерното политическо влияние и липсата на отчетност. „Сърбияе хибриден режим, което означава, че е нещо средно между авторитарния и демократичния режим – т.е. на власт се стига чрез избори, но изборите не са напълно свободни и честни“, обяснява пред ДВ политическият анализатор Душан Спасойевич.

През ноември 2024 г. покривът над главния вход на железопътната гара в Нови Сад се срина. 16 души загинаха. В рамките на няколко дни хиляди се озоваха на улиците – не само да изразят почит към загиналите, но и да искат отговори кой е отговорен за случилото се. За мнозина сърби това не беше инцидент. То беше видимият резултат от години на корупция и политическа култура, в която, както казва Спасойевич, „ако сте част от управляващата партия, имате свобода да правите каквото искате, дори ако умират хора.”

Десет години скандали

Протестното движение, което последва, не изникна от нищото. То се опря на почти десет години натрупани недоволства към президента Александър Вучич. Ранните предупредителни знаци се появиха през април 2016 г., когато маскирани мъже разрушиха няколко сгради в белградския район Савамала.

Полицията не се намеси, въпреки спешни повиквания. Вече разчистеният терен беше отреден за „Белград Уотърфронт“ – емблематичен градски проект, подкрепен от чуждестранни инвестиции и промотиран от правителството като символ на модернизация. Критици видяха нещо друго. „То беше използвано за прехвърляне на държавни пари към компании, близки до СПП“, каза Радомир Лазович от Зелено‑левия фронт.

Връзката на властите с организираната престъпност

Три години по-късно една полицейска операция разкри огромна плантация канабис във ферма в Северна Сърбия. Редица лица - включително собственикът на фермата, са обект на наказателно преследване. Сред подсъдимите по делото са служители на полицията и службите за сигурност, което повдига въпроси за предполагаеми връзки между престъпните мрежи и влиятелни фигури в страната. Разследващата журналистка Милица Войнович е категорична: „Вучич е единственият, който винаги е разполагал с информация от всички служби за сигурност. Просто е невъзможно представители на три служби за сигурност да са охранявали това място без знанието на Вучич“, казва тя.

Случаят с плантацията за канабис не беше единственият, който повдигна въпроси за потенциални връзки между политическата власт и организираната престъпност. Велко Беливук, който в момента е подсъдим по обвинения в организирана престъпност, твърди, че неговата група е изпълнявала задачи за управляващата партия СПП, включително да организира партийни дейности и осигурява гласове. „Когато се борите с една престъпна група, без да разследвате и преследвате висши държавни служители, които са ѝ предоставили такава власт, в крайна сметка просто замествате една група престъпници с друга. Връзките между подземния свят и властите остават и продължават да функционират“, казва журналистката Войнович.

Опазването на околната среда - още един проблем за Вучич

Екологичните проблеми се превърнаха в още един основен източник на обществено недоволство. Планираната от британско-австралийската компания „Рио Тинто“ литиева мина в западната част на Сърбия породи опасения за замърсяване на водите и земеделските земи, както и за унищожаване на чувствителни екосистеми. През 2021 г. масови протести принудиха правителството да оттегли първоначалното одобрение за проекта. Когато по-късно правителството възстанови проекта, демонстрациите започнаха отново.

Подобни опасения има и по отношение на мините, собственост на китайски компании, в Източна Сърбия, което задълбочава общественото недоволство и разкрива по-широк конфликт относно това дали икономическото развитие е за сметка на опазването на околната среда и общественото одобрение.

Това ли е краят на Вучич?

След месеците протести – най-големите в Сърбия от години, Вучич обяви предсрочни парламентарни избори за 25 октомври и се оттегли от поста президент. Той също така ясно заяви, че ще се върне като премиер, ако СПП спечели.

Студентите, които помогнаха да се стигне дотук, не напускат улиците. Те влизат в изборите с листи от кандидати – лекари, учители и академици: ново политическо поколение, което предизвиква партия, която е на власт от 14 години. Тя е могъщ противник – има апарат с дълбока организационна мрежа и значително влияние върху медиите. Сърбия е на кръстопът. Въпросът не е дали страната се е променила. Въпросът е дали институциите – оформяни цяло десетилетие, за да обслужват една партия, могат да се променят заедно с нея.

Саня Кляич