Четвъртък, 17 септември 2026 | Смолян Ясно небе 14°
Три приятелки завършили училище. Разделяли се, а искали да поддържат връзка; решили да си пишат писма; ако пишат за секс вместо това да използват "ядем картошки". След половин година първата писала - омъжих се за директор; имаме кола, къща, вила, ходим на почивка в чужбина, ала ядем веднаж в месеца картошки. Втората писала: омъжих се за инженерче , имаме къща и кола , ядем два пъти в месеца картошки. Третата писала на другите две: омъжих се за студент: мизерия, живеем в кучешка колиба, нямаме удоволствия, всеки ден ядем картошки, а като свърши яденето единия облизва лъжицата, а другия - паницата.
Студентски 3,947 прегледа
Следващ →

Още вицове

Трима рибари хванали златната рибка. Тя им казала: - Пуснете ме и ще ви изпълня три желания. Но тъй като сте трима на всеки по едно. - Добре, казал първият, имам един проблем. Аз съм шофьор на камион, постоянно обикалям из страната. И катаджиите все ме спират, все ме глобяват, все подкупи искат… Направи нещо по въпроса. - Ето ти една торба злато да си плащаш. - Аз пък живея в блок. казал вторият. Пълно е с хлебарки, не мога да се отърва. Направи нещо. - Ето ти една малка хлебарка. Пусни я в апартамента, тя ще избие всички останали хлебарки и после ще се самоубие. - А аз живея в къща. казал третият. Пълно е с плъхове, няма отърване от тях. Направи нещо. - Ето ти един малък плъх. Пусни го в къщата, той ще избие всички останали плъхове и ще се самоубие. Първият рибар помислил малко и казал на рибката: - Знаеш ли какво… Я си вземи торбата със злато и ми дай един малък полицай. На брега на морето : Иванчо: -Бабо, Бабо може ли да си поиграя с циците ти ? Бабата : -Да Иванчо , само не се отдалечавай много ! Мога всичко! Само, че не винаги се получава! Телефонът звъни. - Да, моля! - Извинете, грешка. - Откъде разбрахте, че е грешка? - Моята жена никога не казва "Моля". - Ало! Ало да, бърза помощ ли е?! - Не! Сбъркали сте! - А-а-а! Много ви моля да ме извините! - Няма нужда! Случва се! - Ама не, наистина ви моля да ме извините! Разбирате ли, моята тъща умира, сигурно й остават няколко секунди, и аз понеже се притесних и сигурно за това съм сбъркал номера. Ама нали наистина не се сърдите? Не, не, не мога да повярвам, сигурно ми се сърдите. Ами не, щото гласът ви един такъв разстроен. Не? Честно? Е добре. Дочуване. Още веднъж извинявайте. Не се обиждайте...