Вицет — Смолян

Един борец имал рожден ден. Събрали се приятелите му да мислят какво да му подарят. - Да му купим кола. - Абе ти луд ли си? Той има три. - Ами тогава да му вземем книжка. Останалите го изгледали учудено. - Шофьорска книжка - пояснил той. Харесала им идеята, но понеже нямали негова снимка решили на нейно място да сложат огледалце. Подарили му я за рождения ден, той много се зарадвал и казал: - Еееей супер! И снимката е с новия ми анцунг. Супер! След празника на път за вкъщи го спира полицай. - От сто метра те гледам как караш на зиг-заг. Колко си пил? Я си дай документите! Бореца му подал книжката си. - Е защо не каза веднага, че си колега? - попитал полицая.

Любими Герои 03.10.2017 3,776 прегледа

Следващ →

Още вицове

Един гарван кацнал на едно дърво, държейки в човката си парче хляб.Видяла го лисицата и решила да му излезе със стария номер: - Добър ден, г-н Гарване, колко прекрасно изглеждате, какъв чуден глас имате, изпейте нещо! Обаче гарванът бил чел баснята в двата варианта/на Езоп и на Лафонтен/ и не се вързал.Взел с краче парчето хляб и изпял "Га-ааа!", а после пак лапнал парчето. Лисицата побесняла и в злобата си решила да го нарани: - Добре пееш, ама знаеш ли, че шефът спи с жена ти! - А! - казал изненадан гарванът и изтървал хляба. ПОУКА:Когато шефът спи с жена ти, не си отваряй устата, за да не си изгубиш хляба. Млад офицер от фронта пише бележка на баща си: "Скъпи татко, моля те изпрати ми веднага $50. Пак изгубих крак при сражение и сега съм в болницата без средства." Получава отговор: "Скъпи синко, тъй като ти загуби и четвъртия си крак, сигурно вече си свикнал. Пробвай и се дотътри дотук на някой друг, който може до ти е останал." Рибар без разрешително е хванат от горския на местопрестъплението с една кофа пъстърви. Рибарят се оправдава: - Не съм ги ловил! Това са мои рибки, домашни любимци. Всеки ден ги "разхождам", тоест, пускам ги във водата, те плуват половин час, а като им свирна, скачат обратно в кофата. Ако искате да Ви покажа. Горският, недоверчив, се съгласява. Рибарят изсипва рибите във водата. След няколко минути чакане, горският пита: - Е какво, няма ли да ги повикате? - Кой да повикам? - Как кой -- рибите! - Какви риби? Червената Шапчица стои на улицата и се опитва да хване такси. До нея спира лимузина, прозореца се отваря и един мъж пита: - Къде отиваш, Червена Шапчице? - Ами, бързам за радиото. Баба има рожден ден и искам да я поздравя! - Чудесно, красавице! Аз съм директор на радиото. Качвай се в колата и аз ще те уредя! Качва се Червената Шапчица в колата и радостно заявява: - Ах, колко съм ви благодарна, готова съм да направя всичко за вас. Мъжът това и чакал, отбил колата в близката горичка, разкопчал си панталона, извадил оная работа и казал: - Давай, Шапчице! - Ох, аз... не знам, ах колко се срамувам... за първи път ми е... много съм притеснена... - Спокойно, бе! Всички се стесняват първия път. - успокоява я мъжът. - Е, добре тогава! - съгласява се Червената Шапчица. Хваща инструмента, навежда се към него, въздъхва тежко, отваря уста и казва: - Скъпа бабо... Писането е едно приключение. В началото то е играчка и забавление. После става господарка-любовница, после - господар, след това - тиранин. Последната фаза е тази, че тъкмо когато сте готови да се примирите с робското си положение, вие убивате чудовището и го хвърляте на публиката.Уинстън Чърчил