Върви слепият Джо из градината си и събира ябълки. Напипва ябълката с ръка, вдига я, и я слага в кошницата. Напипва, вдига, слага в кошницата. Изведнъж в ръцете му попадат нечии генитали. Слепият Джо пита:
- Кой си ти?
Тишина. Слепият Джо хваща гениталите по-здраво:
- Кой си ти?
Отново тишина. Джо стиска гениталите по-силно:
- Пак питам, кой си ти?
В отговор се чува стон:
- Аз!
Джо стиска още по-силно:
- Кой аз?
Тишина…
- Кой аз? стиска още по-силно.
- П-педро.
- Кой Педро?! стиска с две ръце Джо.
Тишина…
- Питам, кой Педро?! и още по-силно стиска…
- Н-немият П-педро…
- Остави ме! – изсумтя недоволно Симона – Не виждаш ли, че гледам. Това е “Брулени хълмове”, класика...
- Не ме интересува този тъп любовен филм– рече презрително Георги и я хвана за пищните, изпълващи късата и прилепнала блузка гърди – Аз искам да си поиграя с твоите хълмове.