Канят един на купон на луната. Отива той, връща се и приятелите почват да го разпитват:
- Е, разправяй. Как беше?
- Е как да е било, горе - долу. Купон като купон.
- Защо горе - долу, пиенето ли свърши?
- Не, бе, пиене имаше да се удавим.
- А какво? Музиката ли беше кофти?
- И музиката си беше супер, само яки групи.
- Тогава сигурно жени е нямало?
- Имаше бе, само манекенки и фотомодели.
- Е добре де, какво тогава не ти хареса?
- Ами как да ви кажа, няма атмосфера...
Но все едно - тъжиш,ликуваш или любиш. А чезнат мъката и радостта и любовта. И утре ти на днес не ще приличаш, защото нищо тук не трай, освен НЕТРАЙНОСТТА!