Зигмунд Фройд се седи вкъщи пред камината, пуши си лулата, пие си кафето, почива си след работния ден. По едно време влиза в стаята дъщеря му:
- Татко! Сънувах ей-такъв голям банан!
Помислил малко Фройд и казал:
- Знаеш ли, дъще, понякога бананът е просто банан.
С жена ми сме много щастливи. Може би защото имаме много общи неща. Свързват ни много знакови години. Например 1992. И за двама ни 1992 година е паметна. Само че за мен означава випуск, а за нея - набор!