Един бедняк помолил моллата да почете над бащиния ме гроб и му дал 10 монети. Дошъл моллата, почел 10 минути и се наканил да си тръгва, когато дошъл един богаташ и казал:
- Молла, почети и на гроба на баща ми. - и му дал 100 монети.
Моллата отишъл да чете, и чел, чел, и така половин час. Беднякът го попитал:
- О молла, ти почете на бащиния ми гроб 10 минути, а на неговия половин час, как да разбирам това?
Моллата:
- Слушай, баща ти беше умен човек, един път като му кажех нещо, той всичко разбираше, а на неговия баща трябваше все да му повтарям.
Една жена много обичала мъжа си. Починал той, а тя - безутешна. Редовно ходи на гроба му и прави помени, не го забравя. Приготвила тя веднъж кекс (любимия на мъжа й) и отишла на гроба му. Почти стигнала, и аха... спънала се. Паднал кексът, целият станал в пръст. Станало й много тъжно, и заплакала и занареждала:
- И хубав беше, Иване-е-е-е-е...
В това време наблизо минавал поп, решил да утеши вдовицата:
- Не плачи, булка, такъв ще намери-и-и-иш!
- И голям беше, Иване-е-е-е-е... - продължила тя.
- Не плачи, булка, такъв ще намери-и-и-иш!
- С осем яйца беше, Иване-е-е-е-е...
- Плачи, булка, такъв няма да намери-и-и-иш!!!