„Скъпа моя, обичам те! Така, както обичам Арсенал и Лацио! Липсваш ми, както "А" група през зимната пауза! Желая те така силно, както Арсенал желаят Шампионската лига и както Гонзо желае да бие дузпа на Бате Борисов! Опияняваш ме така, както българска водка Юсеф Рабех и ирландско уиски Пол Гаскойн! Ти си по-страстна и от Вили Вуцов по време на мач! Без теб живот няма, както няма и Пловдив без Ботев! Когато си до мен, краката ми се разтреперват като на Ники Михайлов срещу Вердер! По-красива си от Бекъм и Роналдо и по-нежна от Алън Смит и Гути! Не мога без теб, както Иван Иванов без Иван Караджов! Обичам те - няма спор, но обичам и приятелите си, които ме чакат пред телевизора, обичам и студената си бира, обичам и футбола! Затова днес на 14 февруари ще съм с другата моя любов - футбола, а с теб ще бъда цял живот! ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Няколко студента в края на успешна сесия решили да съберат последните си стотинки и да си закупят алкохол за предстоящия купон. Парите обаче стигнали само за една бутилка водка.
Пред вратата на квартирата, в която ще се състои купонът момчето носещо бутилката я изпуска и тя става на парчета. Всички приятели започнали да се вайкат, да псуват, да се тръшкат - само виновникът стои с ръце в джобовете и си трае. Виждайки това негово поведение другите започнали да го упрекват, че хем ги поканил, хем събрали последните пари, хем счупил бутилката, а сега даже не се ядосва. Тогава виновникът си изважда ръцете от джобовете и показва двата си откъснати ташака с думите: "Зависи кой как го изживява"