Двама приятели си говорят за жените си и единия вика:
- Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафе сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням!
Другият помислил и казал:
- Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
- Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час - беше 5 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете...
- А мислиш ли, че шарана помни?
Седи си един мъж и си пие бирата пред телевизора в този момент се звъни на врата. Човека отваря и вижда на нея мъж облечен в Армани с два бодигарда до него. За малко да си глътне езика. Онзи му казва.
- Г-н Петров, баща на Михаелка, трябва поговорим?
Човека пребледнял, само кимва и сядат на кухненската маса.
- Г-н Петров - казва госта - имах контакт с вашата дъщеря Михаелка и сега тя очаква дете от мен, искам да се разберем, аз съм женен и влиятелен човек и не желая това да се разчува за това ще ви дам 500 000 лв сега и ще осигуря апартамент за дъщеря ви и бъдещото й дете!
В този момент г-н Петров става и тръгва да излиза от стаята, при което Госта го пита.
- Къде отивате? Не ви ли устройва оферта ми.
Петров:
- А устройва ме господине, просто отивам да уговоря и другата ми дъщеря да забременее от вас.