В началото на учебната година директорът на училището събрал възпитаниците си и запроизнасял реч:
- Бих искал да помните, че това училище е вашето училище, а не моето. Ако драскате по чиновете, вие драскате по вашите чинове, а не по моите. Ако бягате от часовете и не учите, вие вредите на вашата репутация, а не на моята.
Той продължил така, наблягайки, че животът не трябва да се живее себично - в отношение на мое и твое, а трябва винаги за нещата да се мисли като за наши.
Когато свършил, едно момче се приближило до него и рекло:
- Това бе добра реч, господин директоре. Мислех са за това, което казахте, и се чудех дали бихте ми дал една от НАШИТЕ цигари?
Директорът се усмихнал и отвърнал:
- Разбира се, ако ти ми дадеш 3 от НАШИТЕ левчета!
Имало някога един мъж.Уволнили го.Търсил работа тук - търсил там никъде не го приемали.Един ден отчаян си вървял по улицата и видял обява от зоопарка-,,Търсим служители".Отишъл той харесали го приели го ,а началникът му казал:
-Виж сега-тази работа не е много лесна.Понеже най-голямата ни горила умря ти трябва да се правиш на нея.
-Ами много не ми харесва тая работа,но така и така никъде не ме приемат-добре.
Отишъл той на другия ден- гледа хората му хвърлят бонбонки и т.н. и никой не разбрал ,че той е човек.Отишъл на другия ден вече възгордян започнал да се тупа по гърдите да се чеше-хванал едно въже и така силно се засилил-право в клетката на лъва.Останал няколко минути в безсъзнание и след това се събудил.Гледа-главата на лъва над него.Започнал да вика:
-Помощ!Помощ!В клетката на лъва съм!
Изведнъж лъвът го цапнал с лапата си по лицето и му казал:
-Млъкни бе,че ще ни разпознаят и двамата