В разгара на бала на поручик Ржевски му се доходило по малка нужда, но дамите непрестанно го канели на танц. В края на краищата той успял някак си да се измъкне и вече едва сдържайки се, хукнал по коридора да търси тоалетна. В коридора обаче гледа - врата до врата, не знае коя е към тоалетната. Най-накрая видял една малка, скромна вратичка, влязъл зад нея и се облекчил в най-близкия ъгъл. Обръща се и гледа - зад него седят на маса прилично облечени господа с чашки и го гледат. Поручикът не изгубил присъствие на духа:
- Ех, господа! И вие сте намерили къде да пиете чай!
Оре си Вуте на нивата и по едно време в близките храсти нащо се шумка. Отишъл Вуте, разтворил храстите, а оттам един полуръст с огромни очи го гледа и примигва. "Я извънземно!" - помислил си Вуте и решил да установи контакт:
- Я съм Вуте и орем!
- .... !?!
Вуте пак:
- Я съм вуте и орем!
- .....!?!
- Я, съм, Вуте... и... орем! почнал да жестикулира Вуте.
-А, Я съм Геле и серем!