Два часа през нощта. Прерия. Джо спи. Чува се конски тропот. Джо става, обува си панталоните, взима пушката и застава до прозореца.
- Джо, имаш ли сол? - пита новодошлият.
- Нямам.
Той си отива. Джо оставя пушката, съблича се и си ляга.
Три часа през нощта. Джо спи. В тишината се чува конски тропот. Джо става, обува се, взима пушката и застава до прозореца.
- Какво искаш пак? - пита Джо.
- Донесох ти сол, Джо.
Съществува цяла гама отенъци на сивото.
Има сиво преливащо в розово - на щастието,
сиво-бежов цвят - на земята,
сивосиньо, което жали за небето,
но има и едно сиво подобно на смола, на непрозрачна мазилка, задушаващо сиво, дори и когато е светлосиво.
Тази грозна сивина на облаците - сивина, която те кара да се съмняваш, че понякога е имало и хубави дни.