Марийка щяла да ходи да спи в Иванчо. Преди да тръгне баба й й казала:
- Марийке, сега, като отидеш и като легнеш Иванчо може да поиска нещо от тебе! Ама ти ще му викаш "не бива".
Послушала я Марийка, и вечерта си легнали с Иванчо. По- едно време той я попитал:
- Марийке, трябва ли да сме на отделни легла?
- Не бива, Иванчо!
Легнали на едно легло. Иванчо пак я попитал:
- Марийке, трябва ли да сме с пижами?
- Не бива, Иванчо!
Съблекли се.
- Марийке, трябва ли да спим?
- Не бива, Иванчо!
И така цяла нощ не бива... На сутринта Марийка като се прибрала казала на баба си:
- Офф Бабо, от твойто "не бива, не бива" Иванчо цяла нощ ми го набива....
Ранно утро, изгрев, тишина. Езеро. На брега до пояс във водата стои мъж с въдица. Покрай него минава друг мъж, видял рибаря. Подхожда отзад и тихичко така, шепнейки пита:
- Какво е?
Рибаря се обръща и също така шепнешком отговаря:
- Сом....
- Кълве ли?
- Не, смуче....