София. 8,30 сутринта. Светофар на Дондуков. Бавно и тихо спира Майбах. От вътре се чува приглушена музика. Вебер. До него с изтъркани спирачки, пердета с пискюли на прозорците, цветомузика(гърми Софка и Устата) , тасове на Мерцедес, 2 тръби от зад, лепенки на Recaro, оранжеви булани по седалките и т.н. спира Голф 3 ПК. Въпреки изброените от мен "оптични екстри", не си е сложил ел-стъкла и за това след идноминутно навиване успявя да отвори прозореца.Чука на задното стъкло на Майбаха.То плавно се отваря и от вътре любезен господин:
- (учтив, но равномерен глас)-Добро утро, с какво мага да Ви бъда полезен младежо?
-(нахакан с една ръка на прозореца и дъвчещ дъвка)Аее батка убава ли е тази кола, дет’ са возиш на нея?
-(смутен)-Добра е -да.....
-Ааааа, Щот’ глеам не ги карат мноо.....
„Скучно ми е!”- каза Ева на Господ!
„Ева, като твой създател те познавам изключително добре и знам от какво имаш нужда!!!” - каза Господ на Ева - „Трябва ти нещо силно физически и слабо психически, нещо егоцентрично, егоистично и самовлюбено!
Ева се усмихна и се поклони пред Великия Творец!
„То ще се нарича „мъж”, ще носи името Адам и за да отговаря на описанието ще му кажем, че е създаден първи!!!” - каза Господ на Ева.