Четвъртък, 17 септември 2026 | Смолян Ясно небе 15°
- Шефе, с такава малка заплата няма да мога никога да се оженя. - Може и да е така, но един ден ще ми бъдете безкрайно благодарен за това.
Разни 2,200 прегледа
Следващ →

Още вицове

Психолог - това демо версия на психоаналитика, а психоаналитика - това е последно предупреждение преди психиатъра. В едно племе решили съветът на вождовете младият наследник да го пратят на каляване в джунглата за 2 седмици-като се прибрал му довели една от най-личните девойки в племето да го пробват какво е научил-тя се надупила и той с примерен шут я съборил на земятя-всички в недоучение,а той се оправдава: -Ами проверявам хралупата за пчели! Графиня Орлова попитала поручик Ржевски: - Кажете, поручик, а кое е Вашето най-безумно желание? След кратък размисъл той казал: - Ами... никога не съм притежавал родово имение! - И какво от това, поручик? - се изненадала графинята. - А така бих искал да го пропия... Иван поканил един ден своя съсед Драган (добър приятел от много години) на по чашка и започнал да му оплаква мъките си. - Ехххх да знаеш, Драгане, какво ме сполетя? - Кажи Иване, с каквото многа ще ти помогна - нали за това с приятелите. - Разбрах, че жена ми изневериавала, през целия ни 20 годишен брак и то с един и същи човек, под носът ми. Възмутен, поклащайи глава, Иван зацъкал с език: - Тц, тц, тц, ам че тиии... разбра ли го кой е??? - ДА.... - отговорил Иван - разбрах. Даже и му сипах отрова да го убия тоя, сасипник. Засмял се Драган: - Ама аз скоро не съм чувал някой да е умирал от отравяне бе, Иване. - Ха ми неее... то щото отровата бавно действа, но мога да те уверя, че вече си започнал да посиняваш! - АМАААА?!?!?!?! ЗАЩО??? ИВАНЕ... АЗ НЕ СЪМ БИЛ С ЖЕНА ТИ! - Ее знам де, знам - казал спокойно Иван. - Ама нали каза, че с каквото можеш ще ми помогнеш, та решихда пробвам отровата първо на теб, да видим дали действа. Двама приятели си говорят за жените си и единият казва: - Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафене сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням! Другият помислил и казал: - Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран? - Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час - беше 5 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете... - А мислиш ли, че шарана помни?