Четвъртък, 17 септември 2026
|
Смолян
15°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Смолян
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Новият дрескод на червения килим в Кан
Най-запомнящите се визии от Мет Гала 2025
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Двама се срещат: - Ти какво работиш? - Аз съм формацевт! - Аха, значи работиш в аптека… - Не. Форматирам дискове С.
Прочети още подобни вицове
17.09.2026
17.09.2026
17.09.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Бисери
Далеч съм от мисълта си. Старшина
Бисери
03.10.2017
4,281 прегледа
Следващ →
Още вицове
Между лекари: - Лекувах болния от язва, а аутопсията установи, че било апандисит. - Това е нищо. Аз цял месец лекувах един от жълтеница, а се оказа, че е китаец.
Младо момиче намерило жаба до реката, както си се разхождала и нещеш ли жабата й продумала с човешки глас: - Аз съм омагьосана жаба, ако ме целунеш ще се превърна в красив богат принц с огромен прелестен замък и ще се оженя за теб. Тя се зарадвала, целунала жабока, но нищо не станало. - Пробвай с език! - казал жабокът.. Пак нищо! Целувала го, езици, милувки...нищо!!! - Мноо съм омагьосан, май ша трябва и да духаш!
По време на далечно плаване един моряк се разболял и отишъл при доктора. Дълго го преглеждал и накрая казал: - Не знам, с такива симптоми обикновено препоръчвам на пациентите си морско пътешествие....
- Не се затваря прозореца при мен. - Какво пише? - Абе дръжката се е развалила...
При командира на войсковата част идва възпитател от детския дом и се жалва, че след последният ремонт, който войниците са правили на покрива на детският дом, децата псуват безобразно. Командирът вика при себе си двамата войници, които са поправяли улуците и ги пита защо са говорили мръсотии. Единият отговаря: - Няма такова нещо, господин полковник! Просто редник Иванов запояваше улуците, а аз държах стълбата. Докато държах му говорех: "Редник Иванов! Нима не виждате, че оловото от вашият поялник капе на главата на вашият боен другар…