Една жена се чукала с любовника си, докато мъжа и бил на лов. За нещастие, той се прибрал по-рано и ги изненадал. Любовникът грабнал бързо дрехите и докато съпругът се усети какво става, излязъл през терасата. За негов късмет били на първия етаж, прескочил и избягал в близките храсти.
Съпругът излязъл веднага след него, но било тъмно и гръмнал няколко пъти напосоки.
Онзи от храстите видял че му се е разминало и се окопитил:
- И хубаво духааа, да знаеш - извикал той.
А съпругът отговорил :
- Не ме е яд че си я чукал, нито че ти е духала. Яд ме е че те изпратих като воевода.
Ловец на лъвове разказва за последния си лов:
- Гледам лъва, пускам го да се приближи, прицелвам се, натискам спусъка и пушката засича. Той се засилва към мен, а аз беж да ме няма. Той ме гони, а аз се покатервам на едно дърво. Той тръгва да се катери по дървото и аха да ме стигне, се подхлъзва, пада на земята и се разбива.
Един от слушателите се обажда:
- Ти си много смел. Ако бях на твое място щях да се посера от страх.
- А ти как мислиш, на какво се подхлъзна лъва?