Четвъртък, 17 септември 2026 | Смолян Ясно небе 14°
Не е справедливо... Вчера, Свети Валентин моето момиче отпразнува с мъжа си, а аз с две бутилки вино...
Разни 2,505 прегледа
Следващ →

Още вицове

Говори сега, когато му е времето, защото после значението е нулево! Учителка по физика в 114 ЕСПУ към ученик Един линуксаджия умрял и се явил при свети Петър. Свети Петър разгърнал книгата, потърсил и казал: - Не, ти не си за тук, ти си за ада. Изведнъж изкочили едни черни дяволи и замъкнали специалиста надолу. Навлезли в ада и минали девети кръг, осми кръг, седми... Линуксаджията изплакал: - Ама къде ме водите, бе? - Спокойно, ще видиш. – отговорили дяволите. Минали шести, пети и все по-навътре. Линуксаджията извикал: - Ама толкова ли съм грешен, бе? Дяволите казали: - Спокойно, ще видиш. Стигнали до центъра на ада. Там самият сатана седял пред един компютър. Като видял това, линуксаджията проплакал: - Леле, сега какво ще ми правите? Сатаната казал: - Нищо няма да ти правим. Сядай и ми оправи джентоото. Линукс специалистът учудено попитал: - Ама нали това е адът? - Какъв ад, бе, това е дипендънси хел! – отговорил сатаната. Двама полицаи се готвят да щурмуват апартамент, в който се е барикадирал въоръжен бандит. Единият казва на другия: - Ти влизай пръв, а аз после ще отмъстя за теб! Иванчо и Марийка се разхождали в градината. Иванчо казал: - Марийке ще ти дам пет лева ако се качиш да ми откъснеш една ябълка. А целта на Иванчо била да й гледа гащичките. Така един, два, три пъти. Майката на Марийка й се карала но тя не чувала. Един ден се разхождали и пак така. Като се качила Марийка на дървото майката на Марийка се провикнала: - Маарийке ведната слез от дървото, Иванчо ще ти види гащичките! Марийка отговорила: - Не се безпокой, майко, аз вече ги свалих. Из разказ на стар морски вълк: - Значи веднъж моят кораб попадна в такава гъста мъгла, че дори носа не можех да си видя. Внезапно, когато вече се бях отчаял напълно, видях в далечината слаб огън. Силите ми се върнаха и пълен с надежда аз завъртях щурвала и насочих кораба към огъня. Огънят се приближаваше, приближаваше, ставаше все по-ярък и контрастен, и, накрая, разбрах, че това е ..... огънят на моята цигара...