Лежа си на дивана, пия си биричката, гледам телевизия! И изведнъж телефонът звъни:
- Взе ли детето от детска? Напазарува ли? Утре мама идва, нали не си забравил? Защо мълчиш, Стефане?
А аз не съм Стефан, аз съм Петьо! И ми стана едно леко на душата...
Съдията:
- Жена ви твърди, че вие я държите в състояние на непрекъснат страх.
Обвиняемият:
- Но, господин съдия…
Съдията (шепнешком):
- Можете и да не отговаряте, но ми кажете по мъжки, как го правите?