из "Червената шапчица", Лоис Макмастер Бюджолд
Изведнъж по тялото му преминаха конвулсии и вълкът се замисли болезнено: "Това ли е моето призвание, моята съдба, моята болка, моята диагноза. Спри, не сега, недей отново…"
С изпотени лапи Вълкът събра остатъците от своята чест и трескаво почука на вратата.
Свинята на един селянин се разгонила. Той решил да я води на нерез. Сложил й каската на главата, качил я на мотора и потеглили за града.
Пътували, пътували, но по едно време стигнали до една ливада, селянинът решил да не ходят по-натам, свалил свинята, опънал я и се върнали.
На следващия ден пак така. На третия ден попитал жена си:
- Жено, мислиш ли че свинята вече е бременна? Да я водя ли пак до града?
А жена му отговорила:
- Не знам дали е бременна, ама вече си е сложила каската и те чака на мотора.