Mили графе, всяка вечер когато се качвам на ку-
лата на нашия замък, минутите на тиха умо-
ра, ти знаеш как чакам да се изпра-
ви пред мен раздавача, но мислите ми са напра-
зни, и ти така ако ме измъчваш помни, че ти пи-
ша за последен път. Писмо от твоя Ани-
чка няма да видиш, а ще останеш с ху-
бавите спомени с хубавата снимка мо-
я в ръка.
а сега прочети през ред
Пътници седят в самолета, чакат излитане, а самолета не излита. Обясняват им, че пилотите не са дошли още. Най-накрая пилотите се задават и пътниците удивени забелязват, че и двамата са слепи. Единият почуква с бастунче, а другият върви след куче-водач. Пътниците недоумяват. Пилотите се качват в самолета, палят двигателите. Пътниците са в паника. Самолета излиза на пистата и започва да се засилва. Пътниците са в ужас. До края на пистата остават 300 метра, 250, 200, 100.... Пътниците крещят от ужас, а самолета се вдига рязко и излита благополучно. В пилотската кабина един от пилотите говори на другия:
- Ех, братче, представяш ли си - Тези пътници един път няма да се развикат и тогава ще се разбием!!!