На мистър Смит починала жената. Млада и красива. Мистър Смит, като истински англичанин, стоически се държи на погребението. А до него безутешно ридае млад мъж, хлипайки, колко за него значела тази жена.
Като свършило погребението, мистър Смит отишъл при младия мъж и го утешава:
- Не се разстройвайте, приятелю, ще се оженя отново!
Младеж и девойка се разхождат в парка. Внезапно на младежът му се допикало. Извинил се и отишъл в храстите. Започнал да пикае, а от храстите се чул глас:
- Абе, ти не виждаш ли къде пикаеш?
- Тихо, с момиче съм.
- А аз да не би да съм с писоар?