Вървяли си през гората Мечо Пух и Прасчо. Излезли на една полянка и що да видят - захвърлена пушка. Понеже не били виждали такова чудо досега, хванали да я разглеждат. Прасчо я хванал за дулото, а Мечо - съответно за приклада. Но естествено Мечо Пух най-накрая стигнал до спусъка и го натиснал. Чул се страшен гръм. Прасчо паднал на тревата и почнал да се превива:
- Квии - квии - квиииииик.
- К’во се хилиш бе, свиньо мръсна - изръмжал Мечо - ’наш как ми писнаха ушите.
Слиза Бог на Земята. Придружава го апостол Павел. Вижда на полето - мъж оре, целият облян в пот, а конете теглят плуга едва.
Бог:
- Какво им е?
Павел:
- Ти каза: - Хлябът ваш насъщни ще добивате с пот на лице?
Бог:
- Та аз само се пошегувах!
Вървят и чуват диви женски крясъци.
Бог: Какво е това?
Павел: Ти каза: И вашите деца ще се раждат в мъки!
Бог: Ох, шегувах се, шегувах се!
Вървят по-нататък и виждат свещеник - сит, чистичък, розовичък, и без проблеми, а след обяда целият в злато се кипри във файтон.
Бог: А това пък какво е?
Павел: Това е този, който се досети, че ти се шегуваш!