Четвъртък, 17 септември 2026 | Смолян Ясно небе 12°
Срещат се двама приятели: - Как си, какво правиш? - Абе, имам хлебарки в кьщи, не знам как да се оттърва от тях. - Като ги видиш,кажи им: "Нямам хляб" и те ще си отидат. - Добре - казал другия. След време пак се срещнали. - Как си? Какво стана с хлебарките? - Направих както ми каза, ама те ми донесоха 2 хляба и си останаха. Сега какво да правя? - Вземи от някъде други хлебарки, събери ги с твоите и като се сбият, сами ще се унищожат! Така и направил. След време пак се срещнали. - Как си, как са хлебарките? Изби ли ги? - Абе, мани. Направих както ми каза, ама моите победиха,че като взеха и военнопленници и станаха още повече. Сега не знам какво да ги правя. - Избери 2-3 от най-едрите и ги смачкай! Другите ще се изплашат и ще избягат. След време пак се срещнали. - Е,приятел,оттърва ли се от хлебарките вечe? - Нищо подобно.Хванах 3-те най-едрите и ги смачках. И като се събраха на погребение,станаха 3 пъти повече.
Животни 2,812 прегледа
Следващ →

Още вицове

Между приятелки: - Утре се омъжвам! - Поне веднъж в живота си няма да се чудиш, какво да облечеш. - Подсъдими, разкажете как извършихте грабежа? - Ама какъв грабеж? Те сами поискаха. - Как така? - Ами идват при мен двама и казват: "Сваляй якето и часовника!" И ги свалих. На единия часовника, на другия якето! Из законите на Мърфи... Закони на Исави за прогреса 1. Направление на прогреса: Повечето неща стават все по-лоши. (тъй като Законът на Мърфи не им позволява да се подобрят) 2. Пътят на прогреса: Прекият път е най-дългото разстояние между две точки. 3. Диалектика на прогреса: Прякото действие поражда пряко противодействие. Топла лятна вечер. От болницата излизат патолог и гинеколог. С бавна походка двамата вървят към домовете си, вдишват с пълни гърди свежия въздух и се възхищават на природата. Патологът: - Гледай, гледай, каква красота! Зелени дръвчета, прекрасен, свеж въздух, живи хора се разхождат по улицата! Гинекологът клати глава: - И лица, лица!!! Дама гледа продължително мъжа си, който от половин час не се откъсва от вестника си, и въздиша: - А когато ме ухажваше, беше толкова нежен и внимателен, скъпи! - Е, мила, човек спира да се страхува, че ще изпусне влака, след като вече се е качил на него.