Едно коте се разхождало в парка, когато минало покрай едно езерце. То погледнало натам и забелязало във водата малка наденичка. Котето много се зарадвало и понеже водата била плитка то протегнало лапичката си, издърпало наденичката и я изяло.
На следващия ден докато котето се разхождало, то пак погледнало в езерцето. Там имало друга наденица, само че по-голяма. Този път се наложило котето да пъхне целия си крак във водата за да я извади. След това я изяло.
На следния ден нещата се повторили, но този път наденицата била огромна и била на дъното на езерото. Изглеждала много апетитна, но била толкова надълбоко, че котето наистина трябвало да се понапъне за да я извади, и тогава то паднало...
Поуката от историята е: Колкото по-голяма е наденичката, толкова по-мокро е котето!
Шеих си язди камилата насред пустинята. Слънцето пече в небето, вятъра леко повява и пясъка скърца леко под краката на камилата. Цялата идилия се нарушава от прехвърчащ колоездач.
- Ееееей! Спри бе! - провиква се шейхът. - А бе ти ненормален ли си бе в тоя пек да въртиш педалите като откачен?
- Ааааа, не! Виж сега аз като се движа бързо и вятъра си ме духа и си ми е прохладно и си ми е кеф. Ми ти тая камила що не я настъпиш - и ще видиш.
- Ба, верно бе! Мерси мой човек.
И шейхът Газ с камилата. Километър, два, три, пет, десет ... след което камилата пада и умира. Шейхът слязъл, побутнал я, подритнал я с крак.
- Егати камилата, умря от студ!