Една жена минава през парка. Изведнъж иззад храста:
- Стой!
Тя спира.
- Лягай!
Легнала.
- Пълзи!
Запълзяла.
И изведнъж чува до ухото си съчувствен глас:
- Госпожо, да не ви е лошо? Аз тука обучавам куче и ви гледам пълзите...
- Добър ден, докторе.
- Добър ден, следващият.
- Докторе боли ме коляното.
- И мен ме боли. Следващия.
- Докторе, дай ми нещо за глава.
- На ти шапка. Следващия.
- Докторе, бременна съм.
- Честито. Следващия.
- Докторе, абе от тая сутрин пикая на четири струйки.
- Глътнал си копче. Следващия.
- Докторе, нощем не мога да заспя...
- Ами спете през деня! Следващият!
- Докторе, нещо за главата...
- Благодаря, имам си! Следващият!
- Докторе, нещо ми звъни в ушите.
- Не отваряйте! Следващият!
- Докторе, ухапа ме куче!
- Ухапи го и ти, следващият.
- Докторе, никой не ми обръща внимание.
- Следващият казах!