В кабинета на началника на градското гробище нахълтва разярен нощният пазач, хвърля ключовете на бюрото и заявява:
- Край! Не мога повече! Напускам!
- Защо, Костов?!? Какво се е случило?
- Писна ми! Ходя по гробището и гледам: "Тук почива...", "Тук намери покой..". И к`во се оказва? Само аз бачкам...
Шляе се Вълка из гората и си мисли:
- Къде ли се е скатала Червената шапчица? Както съм зажаднял
- ще я опъна зад първия храст.
Още не бил завършил мисълта си и мернал нещо червено зад близкия къпинак. И естествено без да му мисли скочил в него.
- Бух! Бах! Ох! Ах!
Накрая излиза Вълка целия посинен и раздърпан и псува:
- Мамка Ви Червено
-баретска! Пак ли си разигравате ученията в нашата гора? !