Стоят си значи една компания борчета на една маса и се разплули като желета. По едно време звъни някакъв мобилен телефон. Единият от борците вдига и казва :
- Да... кажи миличко ..трябват ти пари да излезеш по магазините?...хм..1000 марки...няма проблеми, нали знаеш къде са парите - вземи си! - и затворил.
Обаче след малко пак се звъни по същия телефон. Отново вдига нашия човек и казва:
- Да...кажи миличко...трябват ти пари да отидеш на почивка?... хм ... 50 000 марки казваш?...няма проблеми, нали знаеш къде са парите - вземи си!
След 10-ина минути се звъни отново:
- Да ... кажи миличко ... трябват ти 100 000 марки да си купиш перлена огърлица?!?.. хм...няма проблеми, нали знаеш къде са парите - вземи си!
Нашият човек затваря телефона и се замисля, а после изтърсва:
А бе пичове, на кой е тоя телефон, бе?......
Госпожата казва на учениците:
-Деца,кой ще разкаже съчинение за зимата?
Първа вдигнала ръка Марийка и започнала да разказва.
-Зима е.
-Добре Марийке продължавай.
-Вали пухкав сняг.
-Добре Марийке по нататак.
-Езерото е замръзнало.
-Добре Марийке достатъчно.Някой друг да иска?Попитала госпожата.
-Аз искам.Казал Иванчо.
-Добре Иеанчо ама без глупости.И тои започнал.
-Зима е.Вали пухкав сняг.
-Браво Иванчо продалжавай.
-Езерото е замръзнало.
-Много добре Иванчо продължи нататък.Казала учудена госпожата.
-Един вълк и една вълчица се ебат на леда.
-Въъх!Иванчо неудобно е!
-Неудобно е госпожо хлъзга се!