Четвъртък, 27 август 2026 | Смолян Разкъсана облачност 25°
В автобуса до една жена сяда англичанка. Българката носела една тепсия баклава и почерпила англичанката: - Заповядайте! - Тенкио, тенкио. Българката помислила, че това е малко и дала още малко. - Тенкио, тенкио. - казала пак англичанката. На българката и писнало и казала като дава цялата тепсия на англичанката: - Тенко, тенко, на ти ся дебеленко.
Разни 2,831 прегледа
Следващ →

Още вицове

Осемдесет и осем годишната Мейбъл влязла в общата стая на старческия дом, вдигнала юмрук във въздуха и заявила: - Който познае какво имам в ръката, довечера може да спи с мен. - Слон - извикал един старец, който не проявявал интерес към предложението. Тя се замислила и отвърнала: - Почти позна. Лети самолет. Пилотът говори по високоговорителя: - Уважаеми дами и господа, командирът на самолета ви приветства с добре дошли на борда! Ще летим на височина 10 хиляди метра със скорост 900 километра в час, температурата на въздуха е ...... АХ МАМИЧКАТА МУ.... ЛЕЛЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ... КАКВО Е ТОВА... Е СЕГА СИ Е... Гробна тишина в салона на самолета. След една минута по високоговорителя се чува: - Моля да ме извините. Просто нашата стюардеса изля една чаша вряло кафе върху мен. Да можехте да видите сега как изглеждат отпред белите ми панталони... Мъж от първата седалка: - Твойте панталони ли, бе? Що не дойдеш да видиш, как изглеждат моите панталони отзад?! Мутра (бивш двойкаджия) се среща със свой съученик (бивш отличник, а сега едва свързващ двата края) и му обяснява как прави пари: - Да вземем например цигарите. Тук ги купуваме по 1 долар, а там ги продаваме по 3 долара. Ето с тия 2 процента и живеем. - Защо Чък Норис не може да лети!? - Защото гравитацията не се ебава с Чък Норис! Моето гадже умря...Не бях на себе си от мъка и се заклех да й остана верен в нейна памет. В началото не беше трудно. Моята мъка беше толкова голяма, че даже не можех да си помисля да целуна друга. Но скоро едно момиче почна да проявява интерес към мен. На първо време се съпротивлявах. - Ти си много красива, - казах й, - но е адски рано. Извинявай. Но моите думи не я спряха. Тя продължи да ми се усмихва и кокетливо да премигва палаво с дългите си мигли. В следствие на което, аз се предадох и се озовах в обятията й. И в този момент свещеникът ни помоли да напуснем църквата. Каза, че нашето шепнене, мляскане и хихикане по време на опелото пречи на другите опечалени.
Реклама — Зона 3 (728x90)