Червената шапчица, Джек Лондон
Ала тя беше достойна дъщеря на своята раса, в жилите й течеше силната кръв на белите покорители на света. Затова, без да й мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му един съкрушителен удар и го подкрепи с класически ъперкът.
Вълкът страхливо побягна. Тя идеше след него със своята очарователна женска усмивка.
Говорят си двама страци:
- Абе, ти, как си със жената?
- Божее, по три пъти на ден я оправям.
- Хайде стига де! Аз веднъж в месеца не мога да събера а ти...?
- Ми ко ти пречи поне да говориш?!