Един слон и една мишка решили да се поразходят заедно в джунглата. Вървяли, вървяли, отплеснали се в разговори и не обръщали внимание къде всъщност отиват, когато изведнъж слонът паднал в дупка.
— О, боже ! Какво ще правим сега. Не мога да се изкача обратно сам.
— Не се тревожи. Ще изтичам обратно в града, ще докарам Поршето ми и ще те измъкна от там.
Изтичала мишктата до града, докарала Поршето, вързала една верига за бронята и хвърлила другия край на слона. Слонът се изкачил по веригата.
— Благодаря ти, благодаря ти, приятелю !
— Удоволствието е мое. Хайде да продължим да се разхождаме.
Слонът се съгласил, но когато се обърнал към мишката, хоботът му блъснал мишката в дупката.
— О, боже! – пропищял слонът – Какво ще правим сега, аз съм твърде голям, за да се побера в Поршето.
— Не се тревожи. Хвърли ми пениса ти и ще се изкача по него.
Слонът метнал пениса си в дупката, мишката се изкатерила и те продължили разходката си.
Каква е поуката от тази история?
„Ако имаш достатъчно голям пенис, не ти трябва Порше“
Два-три часа преди началото на феста - групите се подготвят, озвучителите редят апаратура и правят проби. Нашият герой (басистче!) прави индидуален саундчек насаме с бутилчица ракия, разбирай пие докато има, след което се смесва с тълпата. В един момент от сцената се чува нещо страшно - басиста свири сола. С дистер. Сам. Останалите от бенда се притесняват и барабаниста се качва на сцената да види какво става.
- Какво правиш, бе?
Онзи се обръща и казва (сърдито):
- Виж какво, айде свирете малко по-силно, щото почти не ви чувам!