Мило легло,
съжалявам, че ти изневерих с дивана. Наистина бях слаб и уморен, а и беше късно. Не разсъжадавах правилно. Събудих се в три през нощта и веднага си дойдох при теб, разкайвайки се за случилото се. Винаги ще те обичам.
Искрено твой,
Сънчо
Жена се прибира по мръкнало, пътят й минава през гробище. Хваща я страх. Настига един мъж, който крачи в нейната посока:
- Може ли да вървя с вас?
- Да - казва мъжът.
За да няма неловко мълчание, жената завързва разговор:
- А вас не ви ли е страх да вървите нощем през гробище?
- Беше ме страх, докато бях жив - отвръща мъжът.