Заседание на ООН. Върви поредното обсъждане на конфликта в Близкия Изток. Всички се надпреварват да обясняват как палестинците живеят там от незапомнени времена и имат право на автономия. На трибуната излиза израелският представител:
- Аз няма да се обяснявам, но ще ви разкажа една притча: Преди 3000 години Моисей повел израелския народ в пустинята, водил го 40 години и накрая го извел на брега на река Йордан. И решил той да се изкъпе. Съблякъл се и влязъл в реката, а през това време някой му откраднал дрехите.
Глас от делегацията на палестинците:
- Моля да се отбележи, че ние нямаме никаква вина за тази кражба. Нас по това време изобщо не ни е имало там.
Израелският представител вдига пръст нагоре и казва:
- Аха-а-а!
На един човек му се ходило по голяма нужда, но нямало свободна тоалетна. Намерил сянка зад църквата и тъкмо се надупил, миряните започнали да прииждат на литургия. Погледнал - нагоре върви гръмоотвод. Посеркото бил на зор и без да му мисли се покатерил на църковния покрив. Блаженно свалил панталона и започнал да се облекчава. За късмет една от керемидите липсвала и ароматния товар попаднал точно в отверстието. В този съдбовен момент попът общувал с Бога:
- Дядо Боже каквото ни дадеш, това ще ядем.
Потресът у мирянските души бил кански, кога в ръцете на дядо поп пльоснала зловонната манна небесна...