из "Червената шапчица", Лоис Макмастер Бюджолд
Изведнъж по тялото му преминаха конвулсии и вълкът се замисли болезнено: "Това ли е моето призвание, моята съдба, моята болка, моята диагноза. Спри, не сега, недей отново…"
С изпотени лапи Вълкът събра остатъците от своята чест и трескаво почука на вратата.
- Приеми моите искрени поздравления, сине - казва бащата на младоженеца. Сигурен съм, че днешният ден ще остане в паметта ти като най-щастливия в живота ти.
- Но сватбата е утре! - възразил младоженецът.
- Знам, именно затова.