Една вечер Марк отишъл в дома на свой приятел и позвънил на вратата.
- Тони тук ли е? - попитал той.
- Не - отвърнала жената на Тони, Вики, която излязла по халат за баня, - но скоро ще се прибере, ако искаш да го почакаш.
Марк седнал в дневната с Вики. След няколко минути той казал:
- Вики, винаги съм си мислил, че имаш страхотни гърди. Ще ти дам сто кинта, за да видя само едната.
Вики се смаяла, но за толкова пари си струвало. Тя разтворила халата си и показала едната си гърда на Марк. Той й дал стоте долара и казал:
- Ще ти дам още сто кинта, ако ми покажеш и другата.
Вики разтворила халата си още малко и му показала втората си гърда. Марк й дал стоте долара и казал:
- Съжалявам, повече не мога да чакам Тони. Трябва да си вървя.
Предай му, че съм се отбил.
Когато Тони се прибрал, Вики му казала:
- Приятелят ти Марк се отби вкъщи. Тони попитал:
- А остави ли двестате кинта, които ми дължеше?
В българско спешно отделение внесли носилка с пострадал.
- Прехвърляме го на сто! Едно, две, три, четири, пет, ... , 98, 99, 100!
"Пиуууууууууу"
- Няма пулс!
- Дефибрилации!
- Няма дефибрилатор.
- Час на смъртта?!
- Няма часовник...
- А онзи на стената?
- Няма батерии.
- Нямате ли телефони?!
- Нямаме желание да ги цапаме с кръв!
- Аз... имам... телефон... - изпъшкал пострадалият.
- Има пулс!
- Не е вярно. Няма пулс! Продължавам да чувам "пиуууууууууу"?!
- Няма кардиограф, откъде го чуваш?
- Нямаше лекарство за кръвно в аптеката - пищят ми ушите...
- Няма ми... нищо... - пропъшкал пострадалият, хванал се за главата и избягал.
- Час на изписване?
- Няма формуляр...