Червената шапчица, Томас Харис
Той я погледна отново в светлината на свещите, поставени между нея и букета от есенни кленови клонки, скриващ леглото, където се мъжделееше човешка фигура в полуседнало състояние с комично наклонено на една страна розово боне. В бялата си вечерна рокля и кървавочервена наметка, с отметната назад качулка, поръбена с хермелин, падаща по млечноматовите й рамене, Скарлет Федора изглеждаше по-далеч от всякога, от онова объркано селско момиченце, което той видя за първи път от другата страна на бронираното стъкло в подземието на щатската клиника с особен режим.
- Чуваш ли още вълчетата, Скарлет? - почти прошепна той…
Двама стари евреи, собственици на магазини за дрехи си говорят в кафенето. Единият казва:
- Ех, толкова пари дадох да го изуча моя син и сега какво? Сутрин спи до 10, идва на работа в 11, пие кафе до 12, после ходи на обяд до 2 и след това цял следобед се закача с манекените.
Другият евреин отговаря:
- Твоята е лесна, пък моята е 10 пъти по-лоша. Моят сутрин спи до 9, идва на работа в 10, пие чай до 11, после ходи на обяд до 2 и след това цял следобед се закача с манекените.
- Че какво толкова, също като моя син, няма разлика…
- Не приятелю, ти все пак продаваш женски дрехи, а аз мъжки — отговаря другия.