Четвъртък, 17 септември 2026 | Смолян Ясно небе 15°
Двойка в леглото... Тя, шепнейки: Спиш ли?.. Той: ъхъ, спя... минава полвин час... Тя: Спиш ли?.. Той: ъхъ, спя.. минава още половин час Тя: Спиш ли? Той: Уф, нали ти казак, че спя! Тя: Извинявай, добре. спи..сутринта ще поговорим... Той: НЕ! Писна ми! Казвай какво? Тя: Ти кой си?..
Студентски 3,518 прегледа
Следващ →

Още вицове

Върви един мъж из пазара и вика: - Продавам яяяябъъълкови семкиииии! Чул го един минувач и го пита: - И какво аз мога да направя с тях? - Ами те помагат да станеш по-умен! - А как ги харчиш? - Ами 2 за лев! - Е тогава ми дай 4 - казал минувачът. След като ги преглътнал с малко вода той казал: - Ами аз за тези пари можех да си купя цял килограм ябълки! - Ааааа, видя ли, че действат, видя ли - казъл с ирония продавачът и отминал. Министърът на вътрешните работи взима и заплатата за говорител на МВР...как иначе се купуват толкова апартаменти... Един мъж решил да се отърве от котарака на гена си. Сложил го в торба, закарал го на 2 км от къщи и го оставил там. С леко сърце се върнал вкъщи. Какво да види? На изтривалката пред вратата седи котаракът, чака го и радостно мърка. Мъжът побеснял. На следващия ден пак взел котарака и го отнесъл на 4 км. Пак същата история: котаракът седи на прага и търпеливо чака. Мъжът си заскубал косите. Мислил, мислил и решил: взел котарака, седнал в колата и карал 10 км направо, 20 км наляво, 7 км на югозапад и 15 км на североизток, хвърлил котарака и тръгнал. След два часа мъжът звъни на жена си по телефона: — Котаракът вкъщи ли е? — Да, скъпи, върна се преди пет минути, а ти защо питаш? — Дай ми го изрода на телефона — изгубих се… - Сега е Коледа и затова искам да се разберем веднъж завинаги! - казва жена на мъжа си. - Ако продължаваш да ухажваш и притесняваш нашата прислужница, аз ще се разведа с теб! - За такава дреболия? - Виж какво! Такъв мъж като теб аз мога да си намеря винаги, но такава добра прислужница - едва ли! Днес излязох от къщи и срещнах съседката, която страшно много ми харесва, и тя ме погледна и ми се усмихна! Да, определено ми се усмихна! Това беше такова зареждане с позитивна енергия, че пътувайки за работа, аз греех направо. И даже хората по улиците ми се усмихваха, чувстваха моето настроение. Пристигнах в работата, а Генко ми каза: - Така ли ходиш по улицата? Вдигни си ципа!