Зад вратата на аудиторията се дочува нежният глас на преподавателя:
- И така, скъпа, разтвори краката, вземи инструмента в ръце и го постави между краката си, само по-внимателно... така. А сега леко и плавно: насам-натам, насам-натам, много добре. И не забравяй, виолончелото не търпи никакво насилие...
Късно през нощта звъни телефона. Жената вдига:
- Скъпа, аз съм. Прибирам се скоро. Нали не съм закъснял много?
- Не, скъпи.
- А става ли да дойда с няколко приятели да пием по още някоя биричка?
- Да, скъпи.
- Ще пием по някоя бира, ще полафим...
- Ама разбира се скъпи.
Мъжът млъква за малко и:
- Извинете, сигурно съм набрал грешно...