Бай Славчо си тръгва от гости на приятел, живееш в друг град. През прозореца на влака се провиква
- Всичко най-хубаво ти желая и още веднъж благодаря за гостоприемството. И жена ти се чука прекрасно.
В купето настъпва неловка тишина и всички гледат Славчо с увиснали ченета. Той ги поглежда гузно и казва:
- Добре де. Излъгах. Жена му е като пън в леглото, но как да кажа нещо лошо на такъв прекрасен човек.
В трамвая умира човек. Идва полиция. Разпитват пътниците:
- Не видяхте ли, че човекът до вас умира?
- Не видях - оправдава се един. - Той непрекъснато повтаряше "Лошо ми е! Лошо ми е!", но в тия времена на кого ли му е добре...