На Пролетния панаир в Пловдив си закупих тройка кебапчета, бира, едно друго, ама пусто две ръце. Та занесох си кебапчетата на една свободна маса и се върнах за останалото. Награбих благините и към масичката и какво да видя - един негър седнал и ми нагъва едното кебапче. Аз нали съм корав мъж, седнах срещу него, погледнах го решително в очите и стиснах друго кебапче. Та гледахме се около минута, преглъщайки всеки своето, ама чета в очите му от изумление до ненавист. Внезапно човекът скочи, блъсна чинийката с кебапчетата и хукна нанякъде. Брей, викам си, силата на човешкия поглед, прогоних агресора. Случайно погледнах встрани - мойта чинийка с 3 кебапчета си стои кротко на съседната маса.
Мъж се връща от командировка, влиза в спалнята и що да види- жена му под одеялото с друг мъж. Онзи става, облича се и се изнизва през вратата, без да каже нищо. Мъжът пита потресен:
- Кой беше този?
- Откъде да го знам - вдига тя рамене. - Нали виждаш - нито на тебе здравей, нито на мен довиждане…