Четвъртък, 17 септември 2026 | Смолян Ясно небе 14°
Върви Моисей из пустинята и води евреите... Стигат до едно място и той ги пита: - Харесва ли ви това място? Да останем тук и да създадем нашата държава, а? Всички евреи отговарят в хор: - Нееее, не ни харесва, много смърди тука... Продължава Моисей да ги води напред. Стигат до друго място. - Харесва ли ви това място? - Неее, много мирише... Вървят нататък. Стигат до трето място. - Харесва ли ви това място? - Да, тук не мирише. Установили се евреите на това място и до ден днешен се славят с доброто си обоняние, а арабите със смрадливите си нефтени залежи....
Разни 2,546 прегледа
Следващ →

Още вицове

Отмъщението е ястие, което се сервира най-добре студено. Сам разлгобих, поичистих и слгобих клаиатурата. В целият свят съществуват само 10 различни категории хора: тези, които разбират двоичните числа и онези, които не ги разбират. Отива един човек да търси работа във ферма. - Искам 1000 лева заплата! - Чакай, бе! Хората тука вземат по 50-60 лева, а ти 1000?! Че какво повече знаеш? - Ами... Разбирам езика на животните. - Добре. Я ела тука. Завел го шефа при свинете. Животните изгрухтели. - Аха. Шефе, казаха, че са се опрасили с 5 прасенца, а вие и кмета сте писали 3, 2 сте си ги поделили! - Сакън! Тихо! Добре, добре! Разбрал си някакси. Ама я ела при кравата! Кравата измучала. - Да, шефе. Ами тя каза, че дава по 10 литра на ден, а вие с кмета пишете 5, другите си ги вземате! - Добре! Добре! Тихо! Нает си! 1000 лева! 2000 лева! Само мълчи! Отиват те да уредят договора, минават покрай овцете, и те изблейват. Шефа бързо казва: - Не ги слушай, не ги слушай! С кмета бяхме пияни! На Пролетния панаир в Пловдив си закупих тройка кебапчета, бира, едно друго, ама пусто две ръце. Та занесох си кебапчетата на една свободна маса и се върнах за останалото. Награбих благините и към масичката и какво да видя - един негър седнал и ми нагъва едното кебапче. Аз нали съм корав мъж, седнах срещу него, погледнах го решително в очите и стиснах друго кебапче. Та гледахме се около минута, преглъщайки всеки своето, ама чета в очите му от изумление до ненавист. Внезапно човекът скочи, блъсна чинийката с кебапчетата и хукна нанякъде. Брей, викам си, силата на човешкия поглед, прогоних агресора. Случайно погледнах встрани - мойта чинийка с 3 кебапчета си стои кротко на съседната маса.