Зетят лежи по гръб на сянка и дреме. Идва тъщата:
- Зетко, сучпила се е оградата, ще я поправиш ли?
- Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се.
На другия ден:
- Зетко, чешмата капе...
- Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се.
Това се повтаряло много пъти и накрая на тъщата й писнало и приписала къщата на зетя. Отива пак един ден:
- Зетко, плочките тука са за сменяне...
- На теб какво ти дреме? Къщата си е моя...
Пътуват двама студенти в автобуса.
Автобусът спира на спирка.
Единия казва:
- Виж! Виждаш ли онова момиче! Гледа ме и ми се усмихва!
Другия:
- Когато аз те видях първия път цяла седмица се смях.