Моята изповед:
Сьжалявам че баша ми не е мутра!
Сьжалявам че не живеем в кьща в бояна!
Сьжалявам че нямаме SL-500!
Сьжалявам че родителите ми са разведени!
Сьжалявам че уволниха баща ми от работа!
Сьжалявам че ми дават по 2лв. на ден!
Сьжалявам че не си купувам маркови дрехи!
Сьжалявам че вече няма да тренирам понеже нямям пари да си платя таксата.
Сьжалявам че не мога да си купя нов G.S.M!
Сьжалявам че трябва да се ограничавам в разговорите!
Сьжалявам че понякога отказвам да отида на рожденните дни на прияте ли те си понеже сърце не ми дава да поискам пари от татко!
Сьжалявам че няма да си празнувам абитюренския бал!
Сьжалявам че когато искам да си купя нещо трябва да спестявам от джобните си 2 лв.!
Сьжалявам че има хора които цял живот са били богати!
Сьжалявам че сьм се родила!
Сьжалявам че живея в Бьлгария!
Един човек имал куче, което си пийвало. Една вечер стопанинът му не можал да го разходи, затова го пуснал сам на двора. Минал час, два, а кучето така и не се прибирало. Горкият стопанин се притеснил. Към полунощ кучето позвънило на вратата.
- Защо отново си пиян!?! - викнал ядосаният човек.
- Не съм пиян, просто ми се вие свят. Ако искаш ме накарай да направя нещо и сам ще се убедиш.
- Добре, донеси ми чехлите!
Кучето ги донесло.
- Сега излай!
- Ла-ла-ла-а-ай...