Моето гадже умря...Не бях на себе си от мъка и се заклех да й остана верен в нейна памет. В началото не беше трудно. Моята мъка беше толкова голяма, че даже не можех да си помисля да целуна друга. Но скоро едно момиче почна да проявява интерес към мен. На първо време се съпротивлявах.
- Ти си много красива, - казах й, - но е адски рано. Извинявай.
Но моите думи не я спряха. Тя продължи да ми се усмихва и кокетливо да премигва палаво с дългите си мигли. В следствие на което, аз се предадох и се озовах в обятията й.
И в този момент свещеникът ни помоли да напуснем църквата. Каза, че нашето шепнене, мляскане и хихикане по време на опелото пречи на другите опечалени.
Една дама, млада шофьорка, спира колата на сфетофара.
Светва зеленото, но колата й загасва и когато отново запалва цветът отново е червен.
Това така я претeснило, че когато отново е зелено тя пак не може да запали колата и отзад започнали да бибипкат.
Когато за трети път тя чака зелено, дежурният полицай идва при нея и с усмивка казва:
- Това са единствените цветове, които предлагаме днес госпожо.